Бум на самоубийствата в България! Над 700 сложиха край на живота си за година. Причината не е липса на пари

21/09/2016, 12:20

автор Силвия Николова, оригинално заглавие Off завинаги*,

Близо 3000 опита за самоубийства само за една година, от тях 700 завършват със смърт. Това е безпощадната статистика за 2015-а.

Цифрите, с незначителни разлики, показват една безпощадна тенденция – суицидалното поведение от 2010 г. към момента, особено сред младите хора във възрастта 18-39 години, се покачва. При това нараства безпощадно, като колкото по-висока е тя, толкова по-успешни се оказват опитите за отнемане на собствения живот. Което означава, че те целенасочено и категорично са решили да са „Off” от нашия свят. Завинаги!

Повечето от тези хора в активна възраст, пред които предстои всичко – влюбванията и разлюбванията, очарованията и разочарованията, успехът и по-скромните постижения, понякога неизбежните за всеки в съвременното общество падения в личния живот, се оказва, че не се осъзнават като личности. Защото преди да се осъзнае като личност, човек си е задавал въпросите – кой съм аз, по-различен ли съм от другите, какво мога и какво не мога да направя успешно. Дори да се трудя много, какво трябва да премълча в името на колегиалността и разбирателството и какво не, за да възтържествува истината и да няма ощетени невинни хора. Дори да не е отговорил на тях, щом ги е поставил пред вътрешното си „Аз”, значи е успял да изведе логически причинно-следствена връзка: Животът ни е дадена ценност, която трябва да изживеем. Това вече е съждение на личност, а не случаен проблясък в черепната кутия на блуждаещ индивид.

Оказва се, че финансовите неуредици, безработицата и социалното неблагополучие са едва на трето място сред причините, поради които някои хора искат да скъсат нишката на Ариадна и да си я намотаят около шията. Като първа причина се очертават личните и социалните отношения. Което от своя страна разкрива и основата на проблема. А тя е: съвременните млади хора нямат емоционална култура. Над това понятие днес се замислят малцина, дори от психолозите. Защото тя е елемент на възпитанието. Емоционалната култура е пропуск, който не може да бъде наваксан, но може да бъде коригиран чрез психотерапията.

Българинът като цяло не я притежава. Елементарен пример - десетките по улиците, които бибиткат, ако дадеш път на баба на пешеходна пътека, минават на червено, показват среден пръст на всеки, който се движи с обозначените до 40 км и т.н. Или бащата, който пита детето дали са го изпитвали в училище, но не го пита как се е чувствало, какви изживявания е имало. Човек без емоционална култура може да направи всичко, включително и на себе си.

Като се има предвид сериозността на проблема, самоубийствата и агресията, пределно ясно е, че университетите искат бележки от психодиспансер за настаняване в общежитие, макар и такъв документ да е в разрез с човешкото достойнство и права.

Колко обаче от ръководствата на въпросните университети и десетки студентски организации са инициирали групи за взаимопомощ на хора, изпаднали в депресия?! Или просто да се опитат да поговорят с колегата, който проявява видими признаци на тревожност?! На мен не ми е известно. Вероятно и вие не знаете. Защото ги няма. Докога?!