ЕВРОПА – НА ДВЕ СКОРОСТИ. А БЪЛГАРИЯ?

11/06/2012, 08:45

Йордан Дончев

Тези дни Европа е футбол. Но не само футбол. Дори Ангела Меркел отиде в Гданск да вдъхнови националите на Германия, но не остана да види първата им победа. Побърза да се завърне в Берлин и да се заеме с главната си задача – да спасява Европа от кризата. И видя изход в създаването на нов икономически и политически съюз вътре в ЕС. „Трябва да сме открити и да позволим на всеки да участва, но не можем да стоим на едно място, защото един или друг не е готов да върви с нас", заяви тя по АRD. Което на практика означава, че не всичките 27 ще участват в новия съюз, а Европа ще тръгне поне на две скорости. Според нея това дори вече е факт с прилагането на валутния съюз и на шенгенското споразумение. Така Меркел наруши дългогодишното табу – да не се говори за Европа на две скорости. Но след като Гърция е на път да отмени друго табу – че член на еврозоната не може да излезе от нея, очевидно Европейският съюз е пред важни промени.

Къде е България в този процес? Погледната от вътре, картината е ясна – слаба икономика, хиляди фалиращи дребни и средни предприятия, удвоена за четири години безработица, западащо образование, безпарична наука. Единственото нещо, за което ни хвалят, е финансовата стабилност. Наистина важно, но за чия сметка? И недостатъчно, за да се наредим сред тези с висока скорост.

По-важно е да видим как ни оценяват отвън. Ето някои цифри от последния доклад за световната конкурентоспособност, изготвен от швейцарския Институт за развитие на управлението, IMD.

Инвестиционната привлекателност на една държава се крепи на четири стълба, се посочва в доклада – икономиката, качеството на бизнеса, инфраструктурата и правителствената политика. По обща оценка на тези показатели България е след всички нови членки на ЕС - на 54-то място от общо 59 изследвани икономики. Бизнесът според изследването е най-слабото ни място. Неговите характеристики го отпращат на последното 59-о място. България е сред трите най-неатрактивни икономики и по състоянието на трудовия си пазар. Заетостта заедно с образованието и медицинското обслужване са оценени от швейцарските експерти като "много лоши". Износът продължава да се базира на евтини суровини, енергия и полуфабрикати с ниска придадена стойност и нищожен дял на вложен интелектуален продукт и иновации... Изводи, за съжаление, твърде различни от оптимистичните изявления на българските министри.

Ако се върнем към темата на деня – футбола, безспорно отбор, който си поставя високи цели, не търпи в редиците си играчи, чиито заслуги са, че са добрички и послушни, но не могат да играят. Очевидно е, че както във футбола България не намира място сред най-добрите, няма да е и сред най-добрите в ЕС. Така че „Б” група ни е сигурна. Ако няма „В”. И затова не е виновна само кризата.