Сензационна хипотеза: Друидите са дошли в България с келтите

04/10/2016, 19:00

Легендарните друиди вероятно са се появили по нашите земи, придружавайки огромните групи келти, търсещи нови територии и мирно съжителство с гетите по нашите земи.

"Защо жреците им да не са с тях - пита археологът проф. Диана Гергова, която наскоро откри сензационни келтски предмети в могилите в Сборяново. - Все още всички аспекти на трако-келтските отношения не са изяснени." "Според александрийските автори келтските друиди приели учението за безсмъртието не от някой друг, а именно от Залмоксис - царя, жреца и бог на гетите. Как и къде се предавало това учение, е един от много интересните въпроси - казва Гергова. - В съкратения преразказ на историята на Помпей Трог от Юстин за келтите пише, че тук са се преселили триста хиляди души." Според данните това станало 335 г. преди Христа - точно преди Александър Велики да започне похода си за завладяване на света." Този сезон откритията на екипа на Гергова в Сборяново са повече от провокативни, пише 24chasa.bg.

"В центъра на едва личаща могила, разположена югоизточно от могилата на Котела, намерихме ритуален комплекс от централна и периферни обредни ями, в които освен по няколко камъка не се открива нищо друго. С размерите и съдържанието си те са новост. Такъв е и правоъгълният ров с дължина на страната около 30 м, който ги огражда. Именно в него бяха открити малобройните, но изключително важни находки, някои - с келтски произход", казва археологът. Тя ръководи българо-швейцарския екип, в който участва и младият келтолог д-р Йордан Анастасов, шеф на тима от Женевския университет. Сред любопитните артефакти е желязна тока от колан на келтски воин от средата на III в. пр. Хр., верижка за прикачване на кания (ножница - бел. ред.), както и символично огънат железен меч - ромфея. "Самата ромфея е истинска сензация - усмихва се Гергова. - Този тип мечове са характерни за едно друго тракийско племе на жреци и воини - родопските беси и е познат изключително от Южна България. Единствената друга ромфея е открита отново в светилище и се пази в музея в Добрич." Според нея мечът от Свещари се различава от всички открити досега и е абсолютно нов вариант. Интересното е, че ромфеята е огъната ритуално по начин, който доскоро се смяташе за келтска традиция, но все по-често археолозите се натъкват на този меч по тракийските земи. Находките подсказват, че археолозите са попаднали на светилище, което по своя характер е типично келтско. "В един от рововете открихме купчинка горели човешки кости, а в дълбочина и свит на дясно човешки скелет. Непознатата досега от Тракия структура ни отправя далеч на запад, към земите на келтите - казва проф. Гергова. - Те изграждат своите най-популярни квадратни светилища, наричани Фирекшанцен, именно по този начин. В рововете се откриват най-различни дарове." Интерпретацията, че това може да е първото келтско светилище, открито в нашите земи, се подкрепя от още едно обстоятелството. То е само на стотина метра от могилата, в която през 2013 година проф. Гергова и екипът й откриха първата безспорно келтска бига в тракийските земи. Всъщност това е колесница, теглена от два коня, положени в уникална и непозната за другите части на Евразия поза, имитираща движение. Най-близките апаралели не само на колесницата, но и на бронзовите апликации към сбруите (юздите - бел. ред.) на двете кончета, са от района на Париж. Подобни апликации се откриват и на други места в келтските земи. Най-ранните следи за заселването на келтите на Балканите са в земите на гетите в Североизточна България, казва проф. Гергова. Интересното е, че тя и екипът й сега разкриват първото келтско светилище у нас. "Там те очевидно са станали част и от елитното общество на столицата - както в ежедневието, така и в обредността. Те са могли дори да изградят свои сакрални обекти около могилата на гетския владетел, с когото най-вероятно са договорили своите взаимоотношения. Може би по времето, когато са преговаряли и с Александър. Общата вяра в безсмъртието, предадена на техните жреци от Залмоксис, вероятно е била в основата на постигнатата хармония между гетите, келтите и Космоса", смята проф. Гергова. "В същото време много квадратни глинени олтари в земите на Дания, Южна Англия и Полша са изградени по гетски прототипи и са свидетелство за влиянието на гетските вярвания върху келти и германи през втората половина на I хил. пр. Хр.", казва археологът. Със сигурност между земите на келти и траки връзките се коренят далеч в по-древното минало. Забележително е сходството в астрономическата планировка и ориентация на свещения хълм на друидите Тара и особено на мегалитните гробници от Северна Ирландия - Ню Грейнж, Кноут и Доут. Макар и изградени поне 2 хиляди години по-рано от комплекса в Сборяново, те заедно с могилите около тях също имат астрономическа планировка. И също са ориентирани спрямо зимното слънцестоене. Когато слънчевите лъчи проникват в гробницата в Свещари, те осветяват задната стена и фигурите на владетеля-конник и подаващата му венеца на безсмъртието богиня майка. Това става точно в дните, когато честваме Коледа.Подобна е ситуацията и в Ирландия, където на същия ден слънчевите лъчи докосвали врязаните спирали върху задната стена на мегалитната гробница Ню Грейндж. "Целият кръговрат е включен в този космически цикъл - идеята за живота и смъртта, за душата, прераждането", казва проф. Гергова. И ако тези връзки назад в хилядолетията се нуждаят от обяснение, то по-късните северни епоси са доста категорични. В ирландския "Левор Гавала Еирен" дори се споменава за поредица нашествия от Източна Европа. Датирането им е трудно, но някои находки показват силните връзки между траки и келти в областта на култа, общите митове и изкуството. Такива са сребърният котел от Гундесруп в музея в Копенхаген, сребърната фалера от Хелден в музея “Лайден” в Холандия. Както и поразителното сходство на тракийските парадни шлемове с тези, намерени в Готланд, Швеция и Източна Англия. Според Гергова дори скандинавският герой Беоулф е гит и в едноименната поема се разказва за отношенията на племената дани и гити - племенно име, близко до това на гетите. Близостта между келти и траки била най-вече на база вярванията им и религиозните им практики. Заради съвместното им съществуване още Страбон споменава, че по нашите земи е имало келто-тракийски народ. Затова и неслучайно описанията за тракийския и келтския елит са толкова близки. Ето и приликите: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките, считат себе си за безсмъртни", пише бащата на историята Херодот. Според него те обитавали горен и долен Дунав и въпреки амбициите на Александър Велики през 335 г. и 327 г. преди Христа да ги подчини, не успял. Получил солиден отпор Херодот смятал, че това се дължи на вярата им, че душата е безсмъртна. Те и близките до тях мизи нямали нищо общо с повечето траки, тъй като били елитарно, високодуховно общество. Примерно мизите били убедени, че е много грешно да се убие което и да е живо същество, създадено от Бога, затова се хранели само с мляко, зеленчуци и плодове. Сред тях имало и религиозен елит, който се обричал на безбрачие и живеел далеч от светската суета. Затова Страбон пише, че тези хора ги наричали ктисти, тоест чисти. Това елитарно общество много прилича на създаденото от келтските магове.