Лейтенант Славена Желязкова: Единственият човек, с когото се съревновавам, съм аз от вчера

15/10/2016, 13:23

кадри: Бтв

Единственият човек, с когото се съревновавам, съм аз от вчера – така, с цитат, отговаря Славена Желязкова на въпрос има ли съперничество с мъжете. 26-годишният лейтенант бе командир на взвод по охрана от 31-я български контингент в Афганистан, който се завърна преди дни на родна земя.

За пръв път в историята на задграничните мисии на армията ни млада жена беше изпратена да командва такъв взвод на летище Кандахар, разказва Бтв. Тя имаше пряка отговорност за 60 от 110-те наши военнослужещи в контингента.

„Радвам се, че успяхме да зарадваме близките си, връщайки се тук, и че аз успях да върна хората си живи и здрави на техните родители, съпруги, съпрузи и деца“, казва лейтенант Желязкова.

„Когато чуеш сирените и ракетата, нямаш момент, в който да си кажеш: „Благодаря ти, Боже, че съм жив!“ Единственото, което си мислиш, е къде са хората ми, живи ли са, здрави ли са и къде се намират. Когато разбереш, че всички са в укритията, това е моментът на най-голяма радост“, споделя тя.

Казва, че не може да знае къде ще е в кадрови план след 10 години, но се надява да е все същата – на първо място човек и след това – командир.

На въпрос как се е насочила към армията, тя отговаря: „Може да прозвучи малко глупаво, но всичко започна с простичко желание да ходя на стрелби. Много обичам оръжието, автомата си, този, който ми дадоха във военното училище. Никога няма да забравя думите, с които ми беше даден: „Пази оръжието си в мир, за да те пази то в боя“. Никога няма да забравя първия ден, в който отидох на стрелби, или първия ден, в който чух химна под пагон.Винаги те докосва, когато го чуеш, но е съвсем различно, когато го чуеш под пагон“.

Добавя, че голямото ѝ възхищение към професията и славното миналото на българската армия я е накарало да се свърже така силно емоционално с нея.

Казва, че армията е място, на което човек наистина намира братя по оръжие и се създават истински приятелства.

Лейтенантът признава, че нито родителите ѝ, нито близките ѝ били очаровани, че заминава за Афганистан. „Но аз съм достатъчно голям човек и решението го вземам аз“, казва Желязкова.

Запитана как би коментирала твърденията, че българите нямат работа в Афганистан, тя казва: „Първо, решението да се изпратят военнослужещи в Афганистан не е военно решение, това е решение на друго ниво. Ние отиваме да изпълним задачата си, ангажиментът, който българската държава е поела. Смятам, че го правим по добър начин, че българските военнослужещи изпълняват задачите си така, че заслужават уважение“.

Що се отнася до самия Афганистан, това е „държава с много, много изстрадали хора, които, когато видиш тяхното страдание, нищетата, в която живеят, всеки от нас разбира колко много имаме ние, връщайки се тук“.