Жалба срещу “Откраднат живот”, обиждал деца с увреждания

04/11/2016, 21:03

Дело за дискриминация срещу авторите и продуцентите на сериала “Откраднат живот” по Нова тв е започнала Комисията за защита от дискриминация.

Тази седмица то бе разглеждано от неин 5-членен състав. Сигналът е подаден от гражданина Орлин Енчев заради трейлъра на филма, който се излъчва по телевизията. Ответник е продуцентската къща “Дрийм тийм филмс”. Самият Енчев не се яви на първото заседание на комисията. Бизнесмен със същото име е основател на фондация за деца с увреждания.

Сигналът е заради репликата “Спасих жена си като майка” на екранният д-р Генадиев, след като заменя в болницата тяхното дете, родено с увреждане, със здраво, което е и завръзката на сценария. Тази фраза е дискриминационна според Енчев. Обижда както майките, така и самите деца с увреждания. Подобно публично изявление

насажда

подсъзнателно

негативно

отношение към

децата инвалиди

и техните майки, твърди още в жалбата си.

Не са приети предложенията на комисията за споразумение между Енчев и продуцентите на сериала. Представител на мъжа не се появи в залата. Като доказателства по делото СЕМ е предоставил на комисията диск с обсъждания трейлър.

Адвокатът на продуцентската къща настоя сигналът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. “ Законът за авторското право и сродните права (ЗАПСП) защитава правата на авторите на всяко аудио-визуално произведение от

посегателства

върху тяхната

творческа

свобода”,

обясни Евтим Милошев, собственик на “Дрийм тийм филмс”, пред “24 часа”.

Сериалът “Откраднат живот” е плод на творческото въображение на нас, авторите. Ние не сме го създали по действителен случай, няма връзка с реално съществуващи хора, събития и ситуации и не пресъздава факти от житейския опит на когото и да е от нас, авторите. Недопустимо е да се проектира съдържанието на сериала към реалната действителност, което се опитва да направи г-н Енчев, защото това е художествено произведение, плод на нашето въображение като автори. Изкуството е творческа дейност, в която емоционалната основа на изразяване налага използването на нереални, фантастични, хиперболични и други елементи, които се различават от действителното”, допълни той.

Според Милошев при едно художествено аудио-визуално произведение не са приложими по дефиниция нито пряката, нито непряката дискриминация, тъй като то няма каквато и да е връзка с реалната действителност, пише "24 часа".