Съкрушен баща, който трогна България: Копая гробове да нахраня децата!

18/11/2016, 12:37

Снимка "България днес"

"През топлите месеци копая гробове, сека дървета, поддържам градинки, лозя, бостани, работя като дюлгерин, който където ме повика. Въобще върша всичко, от което мога да изкарам някой лев за дечицата и болната си съпруга", с неизветряваща надежда в гласа сподели Светослав Тонев от село Юпер пред в. "България Днес".

Бащата на две дечица, които продължават да живеят на ръба на оцеляването трогна България преди две години. На прага на отчаянието, той написа писмо, с което молеше не за пари, а за стари дрехи за малолетните Наско и Цвети. Десетки хора се отзоваха тогава на призива и помогнаха на семейството в нужда.

Семейството на Светослав очаква настъпващата зима с надежда, че нещата са се подобрили.

"Много ми е неудобно да не си помислят хората, че ги използваме и само моля за помощ. Написах писмото, защото нямаше какво да носят и ядат децата, както сега", започва той. Питаме го как са, а той с доблест отговаря:

"Непосилно трудно е, но поне децата са здрави. Цвети малко я мързи да учи, но малкият е отличник". Споделя, че допреди месец работа е имало, но вече е студено и никой не го търси. Не се оплаква, въпреки че храна отново няма, а пари не е виждал от седмици. Става ясно, че през лятото обикаля от село на село и търси работа. Две години по-късно всичко е постарому.

"Никога няма да забравим добрината на хората. Да са живи и здрави. Мене ме е дълбоко срам да моля за помощ, защото знам, че не сме единствените, които сме в това положение. В селото ни има още няколко семейства като нас. Помагаме си взаимно с каквото можем", казва Светослав.

Споделя, че голяма част от подаръците, които са получили тогава, е раздал на други крайно бедни. Все още се притеснява да не би някой да си е помислил, че е злоупотребил с даровете.

Наскоро състоянието на жена му Даниела, която страда от гуша, се е влошило.

"Какво да се прави, отживяваме си живота. Най-важни са децата, за които се надяваме да изучим и да възпитаме като честни и работливи хора. Страшно ми е мъчно за тях, ядат хляб и мерудия, но те са силни и знаят, че правим всичко възможно. Лошото е, че много хора споделят нашата съдба", заключава майката със сълзи на очи.

Телефонът, на който може да се свържат желаещите да помогнат на семейството, е: 0877 950 686.