Майката от Лисец опитала да изведе децата си от горящия дом - намерили я с едното момче до прозореца

29/11/2016, 16:55

Автор и снимка Росица Христова, "24 часа"

Цялото село се събрало в неделя през нощта - улицата се задръстила от хора, за 10 минути дошли пожарна, 2 линейки и полицейски коли

В сряда погребват в Ловеч трите невинни жертви

Отвратителен мирис на изгоряло се носи около къщата, която се превърна в гроб за Ася и двете ѝ дечица Александър и Денис, пише "24 часа".

Отец Любомир Казашки пред входа на изгорялата и вече опустяла къща, в която преди дни е ехтяла детска глъч.

Останките от пожарището, вилняло в първите часове на неделя, са черни от сажди и мъка.

Пред почернялата от пожара и мъка къща белее топката на двете покойни братчета.

В тревата на

малкото дворче

белее осиротяла

топка за игра

Студът и потресът от преживяната трагедия са накарали хората от ловешкото с. Лисец да потърсят топлата сигурност на домовете си - улиците са пусти.

Мнозина от тях са станали неми свидетели на огромната човешка трагедия, каквато в селото не помнят: майка и рожбите ѝ да се задушат в пожар. Всички плакали за жертвите заедно с бащата и родителите му.

Само забравена бутилка с вода на каменната ограда на съседите срещу опожарената къща на Наско Алексиев е останала след бурната нощ, в която той загуби семейството си.

Младият мъж само повтарял: “Децата ми, децата ми!”, преди да изпадне в несвяст.

Сега смълчаното село е настръхнало от мълвата, че майката на Ася не могла да преживее смъртта на дъщеря си и внучетата и ги последвала в отвъдното още в неделя вечерта.

Дано да не е така, молят се в Лисец. Извън всеки разум е представата да се затрие така жестоко цяло семейство.

“Ася и Наско купиха къщата преди 10-ина години. За нея знаем, че беше от плевенското с. Крушовица, а той - от Ловеч. Правиха ремонт и от 2-3 г. се настаниха трайно в Лисец”, разказа техният съсед Любомир Казашки, който е секретар на Ловчанската митрополия.

Ася работела в шивашки цех в Ловеч, а съпругът ѝ пътувал до Летница във фирмата за катерачни стени.

Двамата били 30-годишни, трудолюбиви и тихи хора. По-големият им син Александър, на 8 г., бил второкласник в ловешкото училище “Васил Левски”, 6-годишният Денис ходел в предучилищна група.

“Децата бяха

изключително

възпитани,

учтиви и

деликатни

- рядко се срещат такива”, обяснява отец Казашки.

Смята, че заслугата за това била на бабата по бащина линия Адриана, която е медицинска сестра в детска градина в града.

Етническите турци не странели от съседите си, празнували с тях християнските празници, разменяли си почерпки на Великден и по време на Рамазана.

Ася била свита и тиха като мишчица и типично по турски послушна съпруга. Истинският авторитет в семейството бил Наско - думата му на две не ставала. Хората смятат, че имал непоклатими житейски принципи. Това, което не харесвал в поведението на околните, строго съблюдавал да не влиза в дома му.

Между него и Ася имало страхотен синхрон. И всичко това рухнало в неделната нощ.

В събота вечерта Наско отишъл на работа - бил нощна смяна. Ася останала с децата вкъщи. По някое време братчетата се уморили от игрите и легнали да спят. Не след дълго майката ги последвала. Сънят и тишината захлупили селото.

“Някакъв шум ме събуди - чух пукот и глъчка. Станах, погледнах през прозореца и видях хора на улицата. Първата ми мисъл бе, че празнуват рожден ден и пускат фойерверки. В следващия миг обаче се откроиха заревото и пушекът около къщата на съседите. Разбрах, че е пожар”, разказа още отец Казашки.

Наско подал сигнал на тел. 112 в 2,08 ч, след като Ася му позвънила, че домът им гори. Младата жена била в паника. Съпругът ѝ наредил да спасява децата и себе си.

Какво е станало впоследствие, той не знае.

Няма обяснение

и защо тя не

е потърсила

най-прекия път

за бягство

и не е скочила през прозореца.

Любомир Казашки се опитва да пресъздаде злокобната картина на трагедията. Обяснява, че майката и децата спели на втория етаж, до който водела дървена стълба. Жилището е снабдено с два климатика и вероятно единият е дал на късо - оттам е тръгнал огънят.

Когато Ася се събудила, пламъците вече били обхванали целия приземен етаж. Изплашена до безумие, тя се изправила пред димна завеса и огнена стена, която преграждала прозореца.

Никой не знае дали ужасът я е парализирал, или пък пушекът я е повалил. И никой никога няма да разбере, заключава християнският духовник, който се моли за душите на жертвите.

“Те бяха просто хора - една кротка и добра жена и невинните ѝ дечица. За каква разлика в религията може да се говори в такъв момент”, тъгува за нерадостната съдба на съседите си той.

Държи да подчертае, че

огнеборците

действали

адекватно и

професионално

Дошли за 10 минути от града. Веднага разбили прозореца откъм улицата и през пламъците влезли в горящата къща.

Наско им обяснил, че накарал Ася да се спасява с децата през него. Разстоянието до тротоара е не повече от метър.

Няма ги, вътре няма никого. Може да са излезли от друго място, дали надежда пожарникарите. Водните струи обливали от 3 страни стихията. Улицата се задръстила от хора, 2 линейки и полицейски коли. И всички вкупом се молели Ася и децата да са оцелели.

Когато най-сетне стигнали до спалнята, надеждата се пукнала като сапунен мехур.

Първо открили телцето на едното от братчетата - паднало било до вратата. Другото лежало до майка си в подножието на прозореца. И нощта екнала от воплите на нещастния баща и стенанията на потресените съседи.

“Всичко правехме заедно. Нямаше празник или делник, без да се отбият вкъщи - живеехме заедно”, изрича през плач Даниела Асенова.

Жената е в къщата през пътя, точно срещу Насковата. Внучката ѝ и момченцата играели по улицата, а сега момиченцето било в абсолютен шок.

Ходихме снощи

да ѝ леем

куршум, но тя не

спира да плаче

за Алек и

Денисчо,

хлипа жената.

Мълчаливо се обръща и влиза в двора. През рамо изрича, че трите скъпи покойници ще бъдат погребани в Ловеч в сряда.

Отец Любомир Казашки пред входа на изгорялата и вече опустяла къща, в която преди дни е ехтяла детска глъч.