ПАТРИОТИ ПОЧЕТОХА ПАМЕТТА НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

30/06/2012, 20:12

снимка: Зорница ДИМИТРОВА

Близо 300 патриоти почетоха паметта на великия българин Николай Хайтов. Днес се навършват 10 години от кончината на автора на "Диви разкази". Инициативата за поклонението бе на ПП "Национален фронт за спасение на България".

На помена дойдоха гайдари, които водиха шествието от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" до Борисовата градина и положиха венци и цветя на паметника на великия син на България.

„Гайдарите са тук, защото тръпката на Хайтов беше Родопите. От там започват неговите „Диви разкази", припомни съпредседателят на НФСБ Валентин Касабов, който изтъкна приноса на Хайтов за възраждането на съвременния национализъм. „Това е човекът, който всъщност даде дух и душа, и осмисли термина национализъм. Национализмът е родолюбие", подчерта Касабов, цитиран от news.bg.

"Макар и 10 години след своята кончина, Николай Хайтов продължава да бъде изключително актуален и трябва да се замислим за това, което ни е завещал. Както той самият казва - "Изтървем ли България, изтървали сме всичко!", припомни журналистът на ТВ СКАТ Венцислав Тоцев в интервю за bTV.

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 в родопското село Яврово, област Пловдив, в много бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив, започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско, в продължение на три-четири години, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 завършва гимназия в Асеновград. Издържа се с тежък труд по строежите и взема по две години за една. Така изкарва и висшето си образование. През 1943 завършва Лесотехническия факултет в София. От есента на 1944 е войник в Пловдив.

От 1946 постъпва на работа в родопските гори - най-напред като участъков горски в Персенкското горско стопанство. След това работи в Лесичево, Девинско, и в Горско стопанство — Сапарева баня. От 1951 е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. Разрешава на местното население да използва падналите дървета в гората и по този начин нарушава партийните догми. Осъден на 8 години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите, без право да работи по специалността си. По-късно присъдата е отменена, но две години е безработен. Принуждава се да търси препитание с писане на очерци и големият му литературен талант веднага е забелязан. Обича да чете Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков.

Първият му очерк е публикуван през 1954 в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ ("Случай без прецедент") и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957. От 1959 е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник "Народна култура" и сп."Наша родина". От 1975 до 1977 е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП - 1966-1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.

През 1967 излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 излизат „Избрани произведения“ в три тома.

Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели от 1993 до 1999, като преди това - от 1966 до 1968 - е негов секретар. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда „Йордан Йовков“ и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена „Стара планина“ през 2000. Избран е за академик през 1997 от Българската академия на науките.

Николай Хайтов има двама синове и една дъщеря: Александър - скулптор и Здравец — архитект, дъщеря — Елена Хайтова.

Умира от левкемия на 82 години, на 30 юни 2002, и е погребан в Централни гробища - София.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!