Големия народен лечител Петър Димков честват днес в парк-музей "Владислав Варненчик"

09/12/2016, 10:47

Днес, 9 декември (петък) от 14.00 часа в Парк-музея на бойната дружба1444 г. „Владислав Варненчик“ във Варна – филиал на Националния военноисторически музей, ще бъде отбелязана 130-ата годишнина от рождението на о.з.полк. Петър Димков с кръгла маса на тема „Петър Димков – офицерът, общественикът, лечителят“.

Участниците и гостите ще могат да разгледат и постоянната експозиция, посветена на полковник Петър Димков, в която са изложени неговите военни отличия и лични вещи.

Събитието е във връзка с наближаваща годишнина от рождението на лечителя.

В музея се съхраняват писма, дневници, оригинални снимки, офицерската сабя, части от военната униформа и ордените и медалите на полковник Петър Димков. Богат архивен фонд разказва за дейността на Петър Димков, ръководил построяването на редица културни паметници, емблематични за град Варна. Той е организирал тяхното строителство, бил е душата и двигателя на тази изключително родолюбива, обществена инициатива в града ни, в резултат на която се появяват: Парк-музеят „Владислав Варненчик”, паметникът-портал на 8-ми пехотен полк, Аспаруховият парк; той е сред създателите и на Варненската филхармония.
През 1934-1935 г. полковник Димков е бил командир на 8-ми пехотен приморски полк.
Автор е на труда „Българска народна медицина”.

Петър Димков е роден на 19 декември 1886 г. в София. Баща му Иван Хаджидимов е свещеник от Горно Броди, който е син на Димко Хаджииванов и брат на Димо Хаджидимов. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка, сестра на Никола Димков, която му диктува рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознава с народната медицина. Веднага след създаването на Княжество България през 1878 година, осем години преди да се роди сина им Петър, семейството емигрира в София.

През 1899 г. заминава за Петербург, където завършва Военна академия. Неговата дъщеря Лили Димкова споделя, че там се запознава с трудовете на Лев Толстой, които стават основа на мирогледа му. През време на ученето си, успоредно посещавал и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересувал се е също от хомеопатия, посещавал лекции, беседи по Тибетска медицина. Там намерил и първите книги за ирисова диагностика на доктор Пекчели, която изключително много го заинтересувала и става след това негов начин за диагностициране. Запознал се и с книгата на М. Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга. Спомени т.3
Бил е много широко скроена личност, за него толерантността към всички раси, народи и религии е била еднаква. Изучил е „Корана“, учението на Хермес в Египет, на Тот, Заратустра, Буда, Християнството и е доказвал, че основата на всичко е едно, Истината е една, но в последствие много неща са изопачени. След това се запознава с учителя Петър Дънов и вижда, че и неговото учение, което е чистото християнско учение е толкова еднакво с това на Лев Толстой и всички останали. Той е казвал: „Какво е България – една мънинка страна, но е толкова особено място. Орфей, богомилите, Петър Дънов – такива огромни всемирни учители са дошли в тази малка страна.“ Филми т.4
През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в Цариброд. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно.

След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 сключва брак. През 1925 служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 служи в Свищов. От 1929 г. служи в 6-и пехотен търновски полк, а от следващата година е на служба в 1-ви пехотен софийски полк. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин полковник и назначен за началник-щаб на 8-a пехотна тунджанска дивизия. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в Асеновград. През 1933 г. е назначен за командир на 21-ва пехотна дружина, същата година спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. През 1934 г. е назначен за помощник-командир на 4-а пехотна преславска дивизия. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.[1] Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VІІІ Приморски полк и построяването на парка – мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 г. е назначен за помощник-командир на 3-та пехотна балканска дивизия.

През 1936 г. е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело – билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно.

Публикувано е тритомно издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977, 1991, 1993, 2008), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот – хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Нарѫчникъ по природно лѢкуване и живѢене“, издаден в три тома четири пъти в периода 1926 – 1939.

Последовател на Петър Дънов, участвал в събирания на Бялото братство. През периода 1944 – 1990 книгите му са забранени от политическата цензура. След 1990 г. делото му отново добива популярност.