ДЖУЛАЯТ НА ЕДИН НАРОД

02/07/2012, 09:52

Веселин Златков

А изгревът на брега винаги е хубав. И ако искаш да го посрещнеш с приятели, няма разлика дали ще се съберете на брега на 2 юли или на 4 септември.

Първи юли ще стане неработен ден, Джулаят ще бъде скоро официален празник, помнете ми думата! Изобщо не се шегувам и съм сигурен, че някои държавни мъже и жени вече мислят по въпроса. На всичко отгоре отбелязването с червено на тази дата в календара ще дойде по необходимост. Тази година нощта, в която се чака изгревът на морския бряг (и не само там), се падна срещу неделя. Но през следващите години Джулаят ще бъде нейде през седмицата и... ще се наложи да го направим официален празник. За доброто на хората и на икономиката, естествено.

С това, разбира се, самото събитие ще изгуби и последната молекула смисъл, но на кого му пука? В крайна сметка народът иска да се забавлява, не трябва да му се пречи. Още повече че традицията си е наша, българска, нали така?

Всъщност, като споменах традиция, се зарових в спомени за това какво представляваха Джулаите едно време, когато по-голямата част от българите изобщо и не знаеха за тях, а на телевизията не й е и хрумвало да посвещава сутрешни блокове на „събитието“. Слагам последната дума в кавички, защото тогава никой не гледаше на едно приятелско събиране по този начин. Ако има традиция в пиенето до зори, под открито небе и в частност на плажа, тя идва от това, че определени групи от хора, които не се вписваха в обществото, някога търсеха начин да се съберат повечко, просто за да бъдат защитени. Защото хипарите, пънкарите и метълите тогава си бяха традиционна мишена за тези, които си мислеха, че имат право и дори им влиза в задълженията, да набият някого. Първо милиционерите, после – мутрите.

Сигурен съм, че някои от мутрите, които само чакаха Джулая, за да тръгнат с палки по плажовете, за да го „разчистват от наркоманчетата“, днес имат дискотеки на същите тези плажове. И съм убеден, че в нощта преди култовия изгрев там се правят специални партита, със специални гости, с промоции на алкохол и т.н.

Така вече си имаме техно Джулай, хип-хоп Джулай, латино и най-накрая, разбира се, чалга Джулай. И народът като стадо бди по плажовете със същата настоятелност, с която се тълпи пред църквите на Великден и край откритите сцени по площадите на Нова година. Да празнува, както е прието – това обича българинът. Няма значение дали е Коледа, Хелоуин, Трифон Зарезан, Свети Валентин, абитуриентска или Джулай, резултатът е един и същ – яко напиване, по възможност и преяждане.

Разбира се, има и хора, които са пуристи и приемат посрещането на слънцето, пеенето на песни от 60-те и 70-те на китара и носенето на протрити дънки и раници в тази нощ като нещо важно и почти свещено. Те заемат позицията на пазители на ценностите на Джулая и се държат крайно нетолерантно към всяко отклонение от измислената от самите тях догма за празнуването му. За мен лично те са най-смешни, защото едва ли не претендират за право на собственост върху слънцето и морето на една определена дата.

А изгревът на брега винаги е хубав. Не само на един точно определен ден и не само през лятото. На всичко отгоре, колко по-трезвен го виждаш, толкова по-добре. И ако искаш да го посрещнеш с приятели, няма разлика дали ще се съберете на брега на 2 юли или на 4 септември. Стига охраната от съседната дискотека, чиито собственици смятат плажа за свой, да не ви направи проблем...

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!