Вижте историята на Мони, който вярва, че всичко ще се оправи

19/12/2016, 12:11

Мони беше нормално дете. Нормално, но не обикновено. Изключително енергичен, любопитен и отворен към света. Беше приятел с всички, обожаваше да спортува, ученолюбив и всеотдаен, той постигаше успех във всичко. Танцуваше народни танци, докато печелеше колан след колан в школата по тaекуондо. И мечтаеше... Много мечтаеше.

А сега има само една мечта! "Всичко се преобърна в един обикновен мартенски ден, когато той ни сподели, че вижда буквите на телевизора размазано", разказват неговите родители. На следващия ден вече бяхме на очен лекар. Нямаше диагноза, само осезаемо притеснение в поведението на лекаря, който ни препрати към неврохирург. Притеснението му беше заразно, обзе ни мигновено, но надеждата, че всичко е наред надделяваше… Докато неврохирургът не я попари още на същия ден. На следващата сутрин бяхме на ядрено-магнитен резонанс. Последва и диагнозата. Светът изчезна, подът пропадна, стените се изпепелиха и го чухме за пръв път: „Тумор в мозъка“... Беше като с бутон: „Нека адът се отвори сега“, описват тежкия миг на поставянето на дигнозата те.

Още същата вечер ни приеха по спешност в клиниката по неврохирургия към УМБАЛ Св. Иван Рилски, София. Налагаше се извършването на операция по спешност във възможно най-кратък срок. Обясниха ни, че над тумора се е образувала киста, която трябва да остранят. Докато се усетим и първата операция беше зад гърба ни. Пет дни по-късно ни очакваше втора, същинска – за премахване на тумора. Доста по-тежка за лекарите, безкрайно по-страшна за нас и с релна опасност за живота на Мони. Никога не бяхме виждали Мони толкова уплашен.

Панически страх го беше обзел, а ние трябваше да му обясняваме, че няма нищо страшно, разбирайки, че не е вярно. Вкараха го в операционния блок и часовникът започна да забавя темпото, докато почти не спря. Най-дългите 9 часа в живота ни... За лекарите операцията беше успешна. За нас беше капка надежда, че някога ще живеем отново нормално. Последваха 11 дни в реанимация, в които се проявиха обичайните странични ефекти от изминалата интервенция и беше извършена още една, трета операция за поставяне на клапа.

Това беше и периодът, в който Мони изгуби напълно зрението си. След изписването ни от болницата Мони се възстановяваше доста бързо, беше значително по-спокоен, започна отново да се усмихва, въпреки факта, че не вижда. Опитвахме се да живеем отново нормално и да забравим за страха от преживяното.

Два месеца по-късно на контролен ядрено-магнитен резонанс се установи, че туморът не е отстранен напълно, а след още три се отчете и нарастването му. Страхът се върна. Решихме да направим консултации с още няколко специалисти в тази област, за да вземем най-правилното решение за лечението на Мони. Свързахме се с клиника в Германия, където след консултация, преглед и становище от лекарите там ние отново имаме надежда... Надежда, че нашето СЛЪНЧИЦЕ ще се излекува! "Мони силно вярва, че е въпрос на време всичко да се оправи и отново да вижда! А ние ще продължим борбата за живота му, с всички сили!", завършват своята история родителите на Мони.

Ако желаете да помогнете на момчето, може да го направите на дарителската сметка: IBAN: BG16UNCR70 BIC: UNCRBGSF ТИТУЛЯР: СИМЕОН СТОЯНОВ РУЕВСКИ Уникредит Булбанк Събрана сума към 17.12.2016 г.: 15 000 € от необходимите 50 000 €

Сайт на кампанията: Helpmoni.com Facebook страница на кампанията: https://www.facebook.com/pomogninamoni/?fref=ts

© Actualno.com

Източник
actualno.com