Прощаваме се с Гиньо Ганев

21/12/2016, 08:47

Българската общественост, близки и съратници се прощават на 21 декември с видния парламентарист, юрист и ерудит Гиньо Ганев от 11 ч. в столичната църква „Св. София“, предаде репортер на БГНЕС. Гиньо Ганев почина на 88-годишна възраст на 18 декември.

Той остана в историята като „Човека парламент“, с колорита на аристократ и с блестящи политически и човешки оценки. „Народното събрание не се състои от мнозинство, а от мнозинството и малцинството, взети заедно“, казваше Ганев. Нееднократно той призоваваше депутатите да се държат като лордове, а не като коняри. Роден е на 2 март 1928 година в Бургас, съобщава "Пик".

Гиньо Ганев е първият национален омбудсман, бил е депутат в осем Народни събрания и зам.-председател на Седмото велико народно събрание. Завършил юридически науки, той е специалист по държавни и правни науки, както и по въпросите на държавните институции. Работи в министерството на енергетиката като главен юрисконсулт и главен секретар.

Ганев заема най-различни ръководни места във властта - председател на Отечествения фронт, член на Държавния съвет на НР България; депутат и член на ръководствата на комисии в НС, председател на Отечествения съюз, участник в Кръглата маса от квотата на БСП през 1990 г., а след това вече депутат в годините на демокрацията - във ВНС, председател на комисията за изработване на правилник за работата на ВНС, председател на комисията за изработване на Конституцията. На изборите за 36-о Народно събрание отказа да влезе в листата на БСП и участва неуспешно като "независим". Продължава извън парламента обществената си дейност. По-късно е председател на Агенцията за българите в чужбина. През 1997 г. е отново депутат, в 38-ото НС с листата на Демократичната левица. От 2001 г. пак влиза в парламента, а от 13 април 2005 г. е избран от НС за национален омбудсман.

Гиньо Ганев е зет на Кимон Георгиев - най-успешният превратаджия в новата българска история (участник в преврата от 9 юни 1923 г., водач на преврата от 19 май 1934 г., след който става министър-председател, министър-председател след преврата от 9 септември 1944 г. и до смъртта си заместник министър-председател в комунистическото правителство).