„С вълнение наблюдавам събитията, които се разиграват около Морската градина на Варна. Затова и реших да се опитам да внеса малко повече яснота за едно действително богатство на варненци, което поколения наред и било съхранявано, обогатявано и култивирано, пише нашият читател Петко Мангачев. Той е автор на книгата посветена на живота и делото на д-р Иван Басанович. Ето и отказ от нея, касаещ Морския парк на Варна или както е бил известен по онова време - Приморска градина:
Историята на Приморската градина на Варна започва в далечната 1862 г., когато се заражда идеята да се създаде градина за обществено ползване при кметуването на мюлязим Халил ефенди в близост да североизточната част на крепостната стена върху площ от четири декара.
През същата тази година според други източници старейшината на търговското еснафско съсловие и еснафа Хафъз Еюб наредил да се заградят с плет от тръни десетина декара земя и да се направи там общинска градина /белидие бахчеси/. Тя се разпростирала от двора на сегашния Военноморски музей и стигала до Планетариума, ставайки бързо любимо място за разходки на варненци и гостите на града. През 1881 г. кметът Михаил Колони решава да махне кланицата, която се намирала близо до завоя на булевард “Приморски”. Пет години по-късно можело вече да се каже, че Приморската градина е раално създадена.
Тя заемала площ от 2 600 кв.м. и растяла по посока, където днес е Пантеона. През 1888 г., когато кмет на Варна е Кръстьо Мирски, се засаждат първите 130 дръвчета и се започва прокарването на пътища и пътеки през Приморската градина. На 21. ІІ 1889 г. е решено да се построят първите морски бани на железни траверси. Общо взето обаче неясните контури на градината станали причина Михаил Колони да вземе единствено правилното решение – възложил през 1891 г. изработването на генерален план на Приморската градина на френския паркостроител Ханс Мартине.
Така постепенно, още в първите години след Освобождението, градската управа на Варна започва да отделя все повече внимание на благоустрояването на бъдещата градина край морския бряг. Географското разположение на града, мекия климат и значителните по брой слънчеви дни в активния курортен сезон са онези важни природни факгори, които варненци бързо схващат и реализират в името на стопанските си изгоди, гледайки прагматично към бъдещото развитие на своя град.
Едно от първите свидетелства за мнението на обществеността към действията на общинската управа по отношение развитието на Морската градина, която също е част от посочената стратегия на града, излиза във вестникарска дописка с дата 1 май 1894 г. В нея се изразява подчертано задоволство от идеите на Варненската общинска управа : “Тукашното градско кметство се е заловило най-енергично за нареждането и подобрението на крайморската градина. Помощник-кмета г-н Иваница Данчев бил натоварен с тази работа.
Ние се радваме дето работата е възложена на г-на Данчева в голямата енергичност на който никога не сме се съмнявали. Градината почна да се преобразува и тази първа стъпка показва, че действително варненци в скоро време ще има да се радват на една добре уредена градина”.
По-късно следват най-различни по време, характер и съдържание инициативи и решения на Варненската общинска управа, които пряко са свързани с развитието на Приморската градина като културно-развлекателен център. В публикуваното съобщение, подадено от общинската управа, четем следното : “ Варненското градско общинско управление чест има да обяви за знание на интересующите се, че в помещението му на 5-ий февруари т.г. в 3 часа след пладне, ще се произведе публичен търг за отдаването на предприемач направата на една дъсчена ограда при градската морска градина съгласно приготвените за тази цел сметка и план. Стойността на това предприятие възлиза на 2 400 лева.”
Малко по-късно общината на Варна предприема решителна крачка, насочена към териториалното оформяне на градината до морския бряг : “Съгласно чл. 17, алинея “б” от Закона за благоустройството на населените места Варненското градско общинско управление, като обявява на гражданите, които имат лични свои имоти зад Централната градска морска градина, които за разширение на последната следва да се отчуждят, че тие им имоти и са вече оценени от съответната комисия, умолява ги в тримесечен срок, считано от днес, да се явят в общинското управление по това отчуждение, след което, ако има да заявят нещо, да дадат писмено забележките си по него”.
След по-малко от месец общинското ръководство одобрява проведения търг за отдаването на предприемач направата на дъсчена ограда съгласно най-ниско предложената цена от 4 лева и 89 стотинки линейния метър. На същото това заседание на общинския съвет е одобрен и търга за покриването с ламарина на покривите на бюфета в Приморската градина по цена 1 лев и 75 стотинки линейния метър. Там се взема и още едно решение : “ От параграф ХІІІ, ал.3 да се отпуснат 50 лева за заплащане сумата за изкопаването и прочистването на кладенците за събиране вода за приморската градина”.
Следващата голяма крачка на Варненската общинска управа, свързана с благоустрояването на Приморската градина, е обявяването на конкурс за изготвяне на проект за театрален салон с казино-бюфет. Дори нещо повече. В изискванията на общината се изтъква следното : “ Мястото, върху което ще се построи театъра, е ъгъла на градската приморска градина, образуван от улиците “Преславска” и “Русенска”.
Фронтът на главния вход се определя на 17 метра като се предоставя право да се увеличи това лице на 25 метра. Театърът ще има 1 000 места. Казиното ще бъде двуетажно с танцувален салон като на горния етаж ще има дължина не по-малко от 24 метра и ширина не по-малка от 12 метра с необходимия брой будоари, гардеробни и др.
Казиното така да бъде проектирано, че да има пред него... в двора... доста свободно място за поставяне на маси и столове за лятно време. Стойността на постройките не трябва да надвишава 300 000 лева. Проектът трябва да съдържа един ситуационен план с мащаб 1 : 100”.
Решителността на градската управа да подобрява пространствата в Приморската градина проличава в следващото й решение : “ Да се съобщи на Щаба на Морската военна част, че исканото общинско място, намиращо се между Морската градина и Ени Куле тапия, за построяване на една временна казарма и арсенал, не може да се отстъпи и че за тая цел Общината е съгласна да даде необходимото пространство от местата при местността Карантината” .
Общината държи на прецизното изпълнение на условията по гражданските търгове, засягащи по – нататъшното благоустрояване на Приморската градина. Затова и тя не одобрява проведения на 5 март 1898 г. търг за боядисването на бюфета и павилиона на градската приморска градина. В публикувания официален приходо-разходен бюджет на Варненската общинска управа за 1898 финансова година е посочено, че за поддържането на градската градина е приета сумата от 18 550 лева.
Всяко едно подобрение на морската градина се оценява внмателно от общинското ръководство. За това говори и протокола му под № 7761/1898 г. : “ Одобрява окончателното приемане направената от предприемача Георги Костов ограда на общинската приморска градина според протокола на отредената за същата цел комисия и разрешила да му се върне депозита и заплати остатъка от стойността на извършеното”. Ръководството на общината, отчитайки съвсем отрано предстоящото идване на следващия курортен сезон, решава да се увеличат от резервния фонд кредитите по параграф ХІІІ, ал.3 като се “отпускат допълнително средства в размер на 600 лева за поддържане на градската приморска градина”.
На 12 януари 1899 г. Варненския общински съвет взема решение “да се построи зид от около 15-20 метра дължина във вид на изкуствена канара над долината в приморската градина до оградата, така, че да се открие съществуващия по-рано там път. Натоварва техническото отделение да направи нужните сметки както за това, така и за изравняването на улицата откъм тази част на градината...” В същия този брой на “Варненски общински вестник” срещаме и още една съществена новина.
Тя също е пряко свързана с грижата на общинското ръководство да поддържа на високо ниво флората в Приморската градина. За тази цел през 1896 г. е поканен специалист - градинар чеха Антон Новак. Общинската управа на Варна очевидно е доволна от работата му и затова взема следното решение : “Да се поднови сключения преди три години с Антон Новак контракт за заеманата длъжност градско общински градинар за още три години с изменение само на чл. 3 от този контракт в който да се предвиди заплатата му да бъде само за през т.г. 3 000 лева годишно, което получава сега и за от 1 януари 1900 година - 3 600 лева годишно”.
Новите подобрения на Приморската градина идват след решенията на общината от 16 януари 1899 г. в които се посочва : “ След като се постеле площадката пред централната морска градска градина между улиците “Преславска” и “Русенска” с останалите след постилането бандармски гранитни камъни, ако останат, да се постеле алеята между стълбите на Съборната църква... Да се разработи ситуационен план по който да се разработва занапред неразработената част на общинската приморска градина”. 
С решение на Варненския общински съвет под № 38 от 26 февруари 1899 г. добросъвестно е платено на всички собственици на отчуждени имоти. Ето и някои конкретни данни :
Градската управа изплаща на всички собственици за отчуждените им имоти общо около 96 000 лева. В същото това решение, но под № 39 се уточнява, че “по отношение площадката пред централната градска морска градина между улиците “Русенска” и “Преславска” се видоизменя. Тази площадка да се постеле не с едри бандармски камъни, а с чакъл или да се циментира”.
Какви количества от цитирания вече многократно бандармски камък са били необходими само за една варненска улица, срещаме в едно отпечатено решение на общинската управа : “ Да се заплати на варненеца Ахмед Бейджан 6 892 лева и 40 стотинки стойността на доставените от него 30 633 къса гранитни камъни за постилането на ул. “Преславска”.
За новите подобрения, които реализира последователно общинската управа по отношение на Приморската градина, говори една нова вестникарска дописка : “Одобрява проведения на 21 и 23 август т.г. търг за направата на един регулационен зид и един дървен мост в градкската морска градина и възлага това начинание, съгласно плана, сметката /devis/, договорното условие и пр. на Никола Г. Станков и Хр. Тръпков за предложената от тях сума 13 532 лв. и 77 стотинки.” В тази връзка “Натоварва се ръководството на общината да разреши доставянето на 1 500 куб. м. откъртени камъни, потребни за направата на регулационен зид в приморската градска градина, с цена между 3,50 лв. и 4 лв. за куб. метър”.
За подчертаното внимание към работата на общинския градинар говори и следния факт : “... решава да изплати на градския градинар А. Новак остатъка от стойността на купеното му от общината място, като се удържа месечно от заплатата му по 50 лева”.
Общината държи Приморската градина да бъде и културно средище. За това говори недвусмислено и договора за отдаването под наем бюфетите в Морската градина за следващите три години от 1 април 1900 г. до 31 декември 1902 г. : “ Чл.4. Наемателят е длъжен да наема военната музика два пъти през седмицата – неделя и вторник и то от 1-ви юни до 1 –ви септември в Приморската градина. Независимо от това е длъжен всеки неприсъствен ден също да наема тази музика”. Подобна тенденция срещаме и в едно друго съобщение : “Научаваме, че градското общинско управление на Варна смятало да остави направения в приморската градина амфитеатър за през цялото лято. В този случай там ще може да се дават през летния сезон разни градински увеселения с благотворителна цел”.
През септември 1900 г. общината одобрява последователно три търга за поставяне на бордюрни камъни на ул. “Преславска”, минаваща покрай Приморската градина; за поставянето на стъкла на цветарския магазин в началото на градината и за преместване на старата ограда след разширението на морската градина.
Верен на тенденцията Приморската градина да се превръща все повече в притегателен културно-развлекателен център Варненския общински съвет гласува на 28 септември 1900 г. сумата от 6 927 лева, които да бъдат изразходвани за дървен материал относно изграждането на игрище във връзка с провеждането в града на Първия юнашки събор. В навечерието на коледните празници общината приема решение с което с пари от бюджета да бъде построен в Приморската градина павилион в който да има място както за поставяне на инструментите за поддържане на градината, така и помещение за нощния пазач. На 11 май 1901 г. общинския съвет приема
Програма за тържествено отпразнуване на празника на Св.Св. Кирил и Методий. В нея се уточнява, че “Процесията ще тръгне от църквата по улиците “Преславска”, “Цар Борис”, “27-ми юли” и “6 – ти септември” и ще се спре на поляната между Евскиноградския път и Приморската градина, където ще се извърши водосвет... След обед от 3 до 6 часа ще има в градската Приморска градина общи ученически увеселения с музика. Вечерта градската градина, в която ще свири военната музика, ще бъде осветена”.
Следващите решения на градската управа са насочени към по – нататъшното благоустрояване на Приморската градина чрез обявяването търг за построяването на водоскок , за направата на павилион за музиканти и за поставянето в градината на още 30 фенера. И накрая нещо колкото интересно, толкова и показателно. Градската общинска управа решава “ да не се позволява гръмовато свирене, пеене и др. по заведенията, находящи се около морската градина, по – късно от 11 часа вечерта”.
На дневен ред се поставя и въпроса за прокарване на питейна вода в Приморската градина. По този повод общината натоварва техническия си отдел да представи проектно-сметна документация и вариант за сключване на договор за тази цел.
Малко по-късно общината решава да закупи със средства от общинския бюджет 700 саксии за Приморската градина. След около една година по-късно, по искане на общината, Министерството на търговията и земеделието отпуска 26 000 броя двегодишни борови дръвчета, които биват засадени в градината.
През пролетта на 1905 година общинската управа предприема нова твърде съществена стъпка, насочена този път към благоустрояването на района около Приморската градина : “Почнала е още отсега направата на улиците “Сливница” и “Пиротска”, като се започва от морската градина и се стига до паметника пред Военния клуб, която до сезона на морските бани ще бъде завършена и ще бъде широка 30 метра”.
Така постепенно Морската градина на Варна добива своя неповторим облик. Както видяхме, това далеч не е станало нито изведнаж, нито от едно поколение общественици и местни политически лидери.Но, факт е, че всички варненци са били съпричастни към развитието и разхубавяването на своята градина край красивия черноморски бряг.
х х х
Не случайно счетох за повече от необходимо да напиша тази глава, защото, струва ми се, без нея трудно би се откроил сериозния принос на д-р Иван Басанович Морската градина да се превърне в модерен културно-развлекателен център за варненци и гостите на града.
Ива Кечева е назначена за заместник-министър на правосъдието
Дата: 11/05, 20:39
Още разчистват главен път Е-70, след като край Монтана се преобърна тир
Дата: 11/05, 20:35
Междуконтиненталната дистанционна хирургия вече е реалност
Дата: 11/05, 20:30
Кая Калас: Всичко сочи, че Путин не е толкова силен
Дата: 11/05, 20:041 Коментар
Мъж загина след падане от високо в София
Дата: 11/05, 19:581 Коментар