ЗОВ ЗА ПОМОЩ! СТОЯН СТОЯНОВ, ПАЦИЕНТ НА ХЕМОДИАЛИЗА: ВСЕКИ ДЕН БРОЯ ХАПКИТЕ И ГЛЪТКИТЕ – ТОВА НЕ Е ЖИВОТ!

---

Страница на Юлия Георгиева

Фото авторът

Стоян Стоянов вече трета година живее с диагноза бъбречна недостатъчност. Това, което все още го кара да отваря сутрин очи, е хемодиализата, която поддържа живота му, и вярата, че има шанс да оздравее. Лошото е, че 55-годишният Стоян започва сериозно да се уморява, и то не толкова от хемодиализата, която прави три пъти седмично, колкото от мисълта, че колкото повече време минава, смъртта все по-неумолимо и осезаемо го притиска. „Бъбреците ми с всеки изминал ден стават все по-зле“, коментира мъжът. Факт е, че единственото му спасение от гроба е бъбречната трансплантация. За съжаление необходими са точно десет секунди, за да пресметне, че впише ли се в листата на чакащите, шансът му да получи бъбрек, преди да го е застигнала смъртта, е нулев. „В този списък има около 1000 души, а за цялата 2011 година бъбрек са получили само четирима болни“, коментира Стоян. Както и да го смята човек, ясно е, че с чакане бъбрек няма да получи. Трябва да се действа.

Междувременно животът на варненеца, който по професия е бивш автомонтьор и шофьор на камиони, се превръща в ад. „Знаете ли, че днес съм хапнал 2-3 бисквитки с малко сиренце и изпих 200 грама вода. Прекалих с водата. Много е и втори път мога да пия чак вечерта, като хапна малко. Но много-не много, горещо е, аз съм жаден, искам да си пийна вода. Трудно е. Гледам плодовете и зеленчуците по щандовете и не мога да ги докосна. Можеш, ама съвсем малко, колкото да ги вкусиш. Но те са вкусни и човек се лъже и хапне ли малко повече, калият веднага се вдига и става лошо. Не ми е позволено повече от 100 грама краставица, и то не всеки ден. Това не е живот!. Всеки ден трябва да разсъждавам колко хапки съм хапнал, колко глътки вода съм изпил и в крайна сметка всичко опира до това колко струва животът ми и как, като ги нямам необходимите пари за операция, смъртта ме притиска“, разказва Стоян. Както той самият се изразява, никога не е предполагал, че „хемодиализата е толкова гадно нещо“. „Нищо не можеш да правиш, нищо! Ако изям една ябълка, ще тегля. Навсякъде има калий. Риба не може, защото съдържа фосфор и ще ми се натрошат костите, а те вече почват да ме болят. Нищо не можеш да ядеш. Като погледнеш, навсякъде хората ядат, а аз не мога. Поне да можех да ям и вода да пия, другото не ме интересува, защото нито цигари пуша, нито алкохолът ме влече. Единствено трансплантацията ще ме спаси от тези мъки“, казва Стоян. 

Предлагат му трансплантация в Украйна

От година и няколко месеца Стоян всеки ден се буди с мисълта как да си уреди трансплантация на бъбрек, за да може да вкара иначе безумното си съществуване в някакви приемливи граници. След като е изслушал няколко истории на хора, сдобили се с жизненоважния орган от черния пазар в Третия свят, решава, че е време и той да действа. Спира на една клиника „Нов живот“ в украинския град Донецк, която е законна, а бъбреците се взимат от мъртви донори. „За целта ми трябват 5500 лева, с които ще ми бъде направено изследване за съвместимост. Едва когато ми намерят подходящ орган, ще ме извикат за операция“, разпалено обяснява Стоян. Вярва, че процедурата няма да струва повече от 40-50 хиляди лева, които според него не са невъзможни, когато става дума за човешки живот. „Но имам нужда от помощ, не мога от инвалидната си пенсия да отделя тези 5500 лева. Не са много пари, но те са началото, от което се нуждая“, коментира варненецът. 

Разбира се, човекът е обмислял и други варианти. Ровил е в интернет, за да провери как се търгуват бъбреците на черно у нас. Разговарял е с хора, които години наред живеят с органи, присадени незаконно в Индия и Пакистан. „Бих разбрал как да стигна до тези клиники, но вече са затворени, тъй като купуват бъбреците от живи донори. Разбира се, на тяхно място има нови, други, защото нуждаещите се са много“, коментира варненецът. Но в крайна сметка, той знае пътя. Знае, че виза трябва да се купи от Румъния. Знае, че хората, които си продават органите, са в безизходица. Знае обаче, че когато се спазари, човекът ще вземе парите и ще легне под ножа. Още едно нещо се знае – че няма 100 процента гаранция при тези операции на черно, защото не се правят пълни изследвания на донорите, има вероятност от заразяване, от инфекция, от отхвърляне на бъбрека и от най-лошото – смърт. „Нима обаче е по-лошо, отколкото да знам, че дните ми са преброени и ще умра в мъки, докато съм на хемодиализа. Я изкарам още няколко години, я не“, разсъждава Стоян. Толкова дълго търпи терапията, която едва смогва да поддържа живота му, толкова е отчаян от мизерното съществуване, което води. Толкова, колкото и всеки друг, който носи диагнозата на бъбречната недостатъчност повече от година и е осъзнал, че смъртта притиска с всяка глътка вода и всяка хапка плод. И колкото повече разсъждава, толкова по-убеден е, че става ли въпрос за живот, не може да се коментира нито неговата парична стойност, нито моралните норми за законност. 

Дарителска сметка за Стоян:

Банка ДСК ЕАД

IBAN:BG47STSA93000020373609

BIC: STSABGSF

Телефон за връзка: 0879 339903

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.