ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: РАЗОЧАРОВАХМЕ ЕС

---

 

„България и Румъния са на път да се провалят на най-големия си изпит - предстоящия решителен доклад за напредъка в правоприлагането - от присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г.”, писа в петък Euroactive. Публикацията дойде само ден след като премиерите на двете страни посетиха Брюксел и въпреки оптимизма, който и двамата изразиха след разговорите си с Жозе Барозу. „Ситуацията в Румъния, България и Унгария показва, че ЕС е зле въоръжен, за да защити демократичните ценности, които проповядва”, коментира и Франс прес. 

Така от Брюксел, от където напоследък бяхме свикнали да слушаме суперлативи за финансовата ни стабилност (без много да ги интересува дереджето на обикновения българин), започнаха да идват тревожни сигнали. „Нищо не цъфти вечно”, както е казал Цицерон. 

Брюксел е разтревожен и разочарован. Не му стигат банкерските неволи на старите страни членки, че сега проблеми и с новаците. Макар и различна на пръв поглед, ситуацията и в трите страни има обща основа – стремежът на изпълнителната власт да подчини всичко. В Букурещ – да смени президента. В Будапеща – да смаже медиите и да промени чрез конституцията съотношението на силите. В София – явен стремеж на правителството да подчини съдебната власт. Като капак на всичко дойде и скандалът с уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова, при което висшите съдии се престараха. Не почакаха поне седмица – да мине докладът на Брюксел и вместо да си изпишат вежди, сиреч да се харесат на властта в края на мандата си, извадиха очи. И не само своите. Затова и власт, и опозиция побързаха да се откажат от тях. Като Петър от Исуса. Пък и перспективата за нов Орлов мост едва ли блазни някого. 

Впрочем за Брюксел ситуацията едва ли е изненадваща. Още при приемането ни ЕС въведе т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка с надеждата, че ще ни научи на европейска демокрация. И вече шеста година ни поучава. Само че, уви, не става. Амбициозни политици, след като демокрацията ги издигне на власт, бързат да я използват, за да смажат демокрацията. Вече не им трябва, дори пречи. Независимо дали са консерватори като Виктор Орбан, леви като Виктор Понта, или популисти като Бойко Борисов, тях ги обединява една цел – цялата власт. Което няма нищо общо с разбиранията за демокрация. Механизмът, обявен първоначално за три години, вече бе удължаван на два пъти - през 2010-а и 2011-а. Надеждата, че сега ще чуем последния доклад, очевидно няма да се сбъдне и срокът отново ще бъде продължен. „Букурещ и София трябва да очакват малко добри новини от доклада, който се очаква да бъде обявен на 18 юли”, коментира Euroactive. Германските консервативни евродепутати дори поискаха да бъде замразено правото на Румъния на глас. Вероятно ще бъде блокирано и влизането на двете държави в свободното шенгенско пространство. И това едва ли ще бъде най-тежката последица. Как тогава да искаме в Берлин и Париж да не говорят за Европа на две скорости? И то не само в икономиката.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.