„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: ВИЖТЕ НАЙ-СТАРАТА КЪЩА НА „СЪБОРНИ”

---

 

„Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, а сега продължаваме по бул. „Мария-Луиза” - улицата на аристократите.

Най-старата къща на улица „Съборни“, която вече не съществува, била на номер 20. 

Там бил домът на Иван Панайотов Церов - кметът, останал в историята на Варна с това, че по негово време били започнати важни за града проекти. По инициатива на Иван Церов се създава театрално дружество, което да сформира театрална трупа и да съдейства за построяване на театрална сграда. На 26 март 1912 г. кметът прави първата копка на нова театрална сграда.

През есента на 1909 г. се полага основният камък по каптажа на варненския водопровод. Общината отпуска средства за изграждане на нови улици, мостове, канализация, обществени сгради. През мандата на Иван Церов се изграждат  четири нови. Той внася предложение за изграждане на електрическа мрежа в града. На номер 20 била построена през 1890 г., а по-късно обявена за паметник на културата, разказа пред „Народно дело“ Иван Радославов от рода Церови.  През 1982 г. обаче, незнайно по какви причини и въпреки статута на паметник на културата, къщата била съборено по решение на тогавашните управници на града.

Бившите хали „Искър“ били болница, после пожарна

На ъгъла с ул. „Д-р Пюскюлиев“ е сградата на Окръжното инженерство, днес банков клон. Проектирана е от инж. Георги Бърнев през 1908 г. Изградена е асиметрично в три оси с три фасадни полета. Наблегнато е на ъгловото изграждане, където е поставен ризалит, който се извисява над атиката. Тук акцентът е поставен на еркер елемент, носен от нежно оформен софит, в който е вписана арката на входната врата. Еркерът завършва с балкон, открита тераса и шатровиден купол, увенчан със сложно композиран шпил. Пластичната украса е сецесионова, изразена в геометрични орнаменти. Оригинален е дървеният покрив, който е силно наддаден, носен от високи, резбовани дървени конзоли, които стъпват на тънък дървен корниз. Между конзолите е поставена щукатурна украса. Всички прозорци са рамкирани. Украсата на подпрозоречните полета е третирана по различен начин. Под прозорците на първия етаж са поставени престилки, на втория са изградени правоъгълни табли. Над тях е изградено поле със стилизирани фигури на атомната структура. Източната фасада е разчупена допълнително с два балкона. Ъгловото разположение, извисеният обем и нестандартната архитектура налагат сградата като пунктова.

Срещу Окръжното инженерство на ул. „Д-р Пюскюлиев“ 1 е реновираната сграда на бившите хали „Искър” (сега частен търговски обект). 

Сградата е построена през 1910 г. по проект на арх. Димитър Раделия и е една от четирите построени при кметуването на Иван Церов и единствената запазена до днес.

Маршрутът свършва тук, но ако погледнем назад в историята на града, ще видим на стотина метра зад хали „Искър“ турската военна болница, построена през 1834 г. и съществувала като такава до Освобождението. През 1879 г. в сградата се настанява новосъздадената Държавна първостепенна марийнска болница с първи управител д-р Параскев Казахски. През 1896 г. болницата е преместена в новата си сграда (бившата Окръжна болница, сега МБАЛ „Света Анна”). Освободената сграда се заема от Градската пожарна, която престоява тук до 1969 г.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.