Банковите фалити са италиански специалитет от Ренесанса

30/01/2017, 17:42

Възможно ли е да регистрираш банкови филиали в офшорни зони и да печелиш милиони евро от тях, а след това държавата да те издърпва от калта?

Не само че е възможно, а е и реалност – например в Италия. Тези дни италианската държава обяви, че предоставя 20 млрд. евро от хазната, за да спаси най-старата действаща банка в света – “Монте дей Паски ди Сиена” (МПС), както и Венето банка и Пополаре ди Виченца. Най-тежко болният пациент в италианската банкова система безспорно е родената през 1472 г. в Сиена банка с името “Монте ди Пиета”. Тя е създадена с цел да помага на социално слабите по онова време класи в Сиена и допреди няколко години беше четвъртата най-важна банка на Апенините. Too big to fail - твърде големи, за да бъдат оставени да фалират – с тази презумпция италианската хазна ще задели от парите на данъкоплатците, за да спаси банки, които са реализирали печалби и в страни данъчен рай, без да са плащали дан на държавата. Неотдавнашно разследване на италианския седмичник “Еспресо” разкри как години наред тези банки са декларирали много от печалбите си в известни с изгодната си данъчна система страни – от Ирландия и Люксембург до Бермудските и Каймановите острови. МПС например е реализирала почти 28 на сто от активите си в страни данъчен рай, в някои от които е нямала дори персонал. По идентичен начин обаче фактурират в офшорни зони и трите най-големи търговски банки в Италия. “Интеза Сан Паоло” е регистрирала в подобни страни 23% от печалбите си, въпреки че в тях работи само 0,5 на сто от персонала на банката. Уникредит също си служи с този метод - според “Еспресо” банковият институт регистрира в офшорни зони 15% от печалбите си, преди да бъдат обложени с данъци. Този метод обаче съвсем не е италиански специалитет – на практика така действат почти всички банки в Европа, пише 24chasa.bg.

Миналата година например френската БНП “Париба” e регистрирала 12% от печалбите си в офшорни зони, а германската Дойче Банк – дори една четвърт. Въпросът на мнозина в Италия сега е морално ли е да източваш от парите на данъкоплатците, ако си печелил на техен гръб? Въпреки че е затънала в море от невъзвръщаеми кредити, МПС отказва да съобщи имената на стоте най-задлъжнели компании, които висят като воденичен камък на врата ѝ, а съответно и на този на данъкоплатеца. Оправданието е, че е в сила банковата тайна. Че банкерството и кредитите са родени в Италия през Ренесанса, и по-точно във Флоренция, не е тайна за никого. И банковите фалити обаче са италиански специалитет с вековни традиции. Финансовата криза от средата на XIV в. безспорно държи черния рекорд в банковата книга на “Гинес”. Тогава фалират банките на флорентинските фамилии Перуци и Барди – двете най-големи банки в Европа. Всичко това води до катастрофални последствия. Дъстин Хофман изигра Козимо де Медичи в новия сериал за Медичите по италианската телевизия РАИ. СНИМКИ: АРХИВ Двете фамилии изграждат банкова система без конкуренция в Европа – те заемат пари на крале, папи и търговци. През 1330 г. обаче Флоренция е въвлечена в две войни. Най-доволни са банкерите, тъй като воюващите страни прибягват винаги до заеми от тях, за да воюват. Като залог банките обикновено получават богати ренти, митниците или използването на солта. В края на двете войни управлението на Флоренция задлъжнява към банките с 3,5 тона злато в монети, които са непосилни за него. Това обаче е само началото на края. Банкрут и невъзможност да погаси дълговете си към флорентинските банки обявява и английският крал Едуард III. Отдръпва се и Неаполитанското кралство - неговите барони се стичат във Флоренция, за да теглят спестяванията си Или както казват италианците – вали върху мокро. На всичкото отгоре настъпва и срив на дълговите ценни книжа. Банките на Перуци и Барди се сгромолясват. Фалитът им повлича като лавина и този на много други банки. Стотици флорентинци също фалират. Срива се и пазарът на имоти, или, както обобщава местен хроникьор, “по-зле е и от загубена война”. Флоренция е на колене. Но и това не е краят. Всички прибягват до среброто – по онова време системата на цените се базира на него, докато златото се използва за международна обмяна. Настъпва рекордна дефлация - всички изнасят масово сребърни монети в чужбина. На всичкото отгоре започват и потопи, които отнасят всички семена – на практика от октомври 1345 г. до пролетта не спира да вали. Флоренция няма пари за никакъв внос от чужбина. Реколтата е рекордно ниска. Мнозина се питат кога ще свърши тази верига от нещастия. Капакът на всичко обаче идва малко след това. През 1347 г. от един генуезки кораб, пристигнал в Сицилия от Азия, пропълзява бълха, заразена с бактерията на чумата. Болестта плъзва за пръв път в Европа – нейното население е лишено от какъвто и да било имунитет срещу нея. Черната смърт изпразва наполовина градовете Жителите на Флоренция от 90 хиляди остават 45 000. След всички тези събития флорентинският пазар на практика става пустиня. Възползвайки се от това, през 1397 г. Джовани ди Бичи де Медичи основава своя банка във Флоренция. Успехът му е светкавичен – отваря филиали във Венеция, Рим, Неапол, Милано, Брюж, Лондон, Барселона, Париж... Медичите успяват умело да създадат свой собствен бранд и оплитат в мрежите си крале, принцове, министри, кардинали и търговци. Банкерството е родено през Ренесанса във Флоренция. Отварят банка и в Женева – именно те изнасят в Швейцария и модела на private banking, управлението на големите капитали с престижна марка. Медичите се отличават качествено от всички останали банкери в Европа, тъй като инвестират в изкуство като форма на реклама. Банковите филиали на Медичите навсякъде из Европа са украсени с шедьоври. Много скоро Медичите стават и ковчежниците на Ватикана, което им носи огромен престиж и още повече пари. И упадъкът на банката на Медичите десетилетия по-късно е свързан с Лондон и с навика на англичаните да не се издължават. Дефект на флорентинските висши финанси е обаче и липсата на ликвидност – банките разполагат с много малко резервен капитал. Флоренция не разполага и с “централна банка”, която да спасява банките с проблеми. При управлението на Лоренцо Великолепни банката на Медичите още повече затъва – той е концентриран прекалено много върху изкуството и почти никак върху бизнеса. Така през 1494 г. при управлението на сина му Пиеро банката е ликвидирана. Десетилетия по-късно Медичите пак изживяват ренесанс. Дейността на банкера вече не се смята за достойна за един суверен – затова бившите банкери влизат в папските и кралските дворци. От династията на Медичите произлизат две френски кралици и трима папи. В крайна сметка бившите банкери се превръщат в хора на властта и в рентиери. Тази метаморфоза е фатална – с нея идва и краят на династията, пише 24chasa.bg.