Свещеникът Дончо Александров: Най-важното послание, което отправяме в този ден, е вярата в безсмъртието на човешката душа

18/02/2017, 15:18

Снимка: Булфото

Задушницата, която отбелязваме в седмицата преди започването на същинския Велик пост, се нарича Месопусна задушна, защото е съботата преди неделя Месопусна, когато християните за последен път употребяват месо и вече започват подготвителната седмицата с по-облекчен режим за същинския Велик пост.

Това каза за Радио „Фокус“ – Варна иконом Дончо Александров от Варненска и Великопреславска митрополия, пише moreto.net.

„Отбелязваме три задушници в годината. Това е време, в което си спомняме за нашите покойници, не само да си спомним красивите преживявания, а църквата ни приканва освен спомен, ние да имаме вечната памет за тях, изразена в молитва. И това ни кара в тези дни, особено в съботния ден, да посетим местата, където са положени нашите сродници и покойници. Именно на техните гробове да се отслужи от свещеник панихида, той да изпроси, измоли опрощение на техните грехове, с надежда те да обитават в Божието царство. Това естествено се случва и във всеки един храм, където свещениците обслужват обща панихида. Има такава традиция – християните носят жито, вино, хляб и др. неща да подадат на бедните в знак на милосърдие и тогава се извършва тази служба с молитва, в която се споменават имената на покойниците, те да пребъдват в мястото на правдата“, каза още иконом Дончо Александров.

Той допълни, че всеки едни християнин е призван да изпълни християнския и също така синовен дълг – да помогне за доброто на душата в онзи свят.

„Това е дело на нашата любов и вяра, по този начин свидетелстваме, че те са живи и не са забравени, че не са в нашето минало, а са и в нашето настояще. Църквата приканва всички християни в този ден усърдно да се помолят за душите на близките сродници, хубаво е да се посетят и гробовете, но и християните да влязат в храмовете, да запалят свещи и да запишат имената на своите близки и сънародници. Най-важното послание, което отправяме в този ден, е вярата в безсмъртието на човешката душа, задгробната участ, и в това, че човек продължава да живее и ние като християни, че това, което Господ проповядва, е пълната истина“, допълни иконом Дончо Александров.