ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: ЗАЩО ИЗБРАХА БЪЛГАРИЯ?

23/07/2012, 11:02

Добре си живеехме в България. Трудно свързваме двата края, но пък атентати виждахме само на телевизионния екран. Ню Йорк, Мадрид, Лондон, Москва - все далеч от нашите граници. Днес всичко е променено. Войната между Израел и арабите дойде на наша земя. Според Ройтерс от началото на годината са били осуетени девет терористични заговора срещу израелски граждани и обекти - три през януари, три през февруари и още толкова от края на юни. Заговорите били свързани с атаки в Банкок, Делхи, Тбилиси, Баку, Момбаса, Кипър. Този път терористите успяха. Сега израелските и българските специални служби, ФБР и Интерпол усилено търсят организаторите. Дано успеят и виновните за кървавото злодеяние да си получат заслуженото.

Но има един въпрос, на който трябва да си отговорим ние самите. И то сега. Защо терористите избраха България? Категорично не мога да приема обяснението, че така е по цял свят. Защото от средата на 80-те години, когато имаше няколко атентата от турски националисти, ние бяхме изпаднали в своеобразен комфорт, нарушаван само от време навреме от разчистване на сметките между босове на престъпността. Кои са причините за атентата сега? Дали взривът е своеобразна проверка на възможностите на нашите органи за сигурност, с което някой си поставя по-далечни цели. Или е предупреждение за нещо, което сме направили или не сме направили?

Дали мозъчният център на терористите е преценил, че България е най-достъпната цел? На това мнение са виенският „Ди прессе” и берлинският „Тагесшпигел". В края на краищата успехът или неуспехът на един атентат е резултат от надлъгването между терористите и службите за сигурност. Понякога атентаторите успяват. Но по-често ги хващат, преди да са направили непоправимото. Очевидно, колкото и да ни е трудно да преглътнем горчивия хап, този път терористите се оказаха по-умели. И едва ли трябва да изтъкваме като оправдание, че нашите служби не са имали никаква предварителна информация. Та нали това им е работата – да предотвратят престъплението. Каквото и да се направи след това е, както се казва, след дъжд - качулка.

Другият вариант е, че атентатът е предупреждение за външната политика на страната ни. Колкото и министър Младенов да отрича. А това вече не е атентат в България, а атентат срещу България. В стремежа си безпрекословно да подкрепяме една и съща теза, някъде сме сбъркали? Или сме прекъснали добри традиции и сме загубили завоювани позиции? Време е да се замислим, дали и когато грешим, членството ни в НАТО ще ни даде пълни гаранции, и достатъчен ли е факторът „дюнери” да ни предпази. Оказва се, че дюнери, т.е. араби, има всякакви.

Който и от тези фактори да е верен (а може би в случая са задействали и двата), трагедията на летище „Сарафово” трябва да ни стресне и да ни накара да прекратим с присъщото ни бодрячество. Защото атентатът в Бургас показа, че сме уязвими. И че утре трагедията може да се повтори. Въпросът е достатъчно ли са компетентни тези, които трябва да я предотвратят.

Йордан Дончев

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!