The Times: Наследниците на Кадафи или как и защо Русия се връща в Либия

03/03/2017, 14:07

Снимка Уикипедия, превод Блиц

В Москва зачестиха посещенията на либийски политици. Вчера я посети премиерът на Либия Файез Сарадж. Целта на преговорите била с посредничеството на Кремъл да се уреди конфликтът между либийското правителство, армията и парламента, в резултат на който страната е разделена на две части, посочва The Times, цитиран от РИА Новости.

Какво става в Либия?

Според британския вестник The Times, с молба към Москва да играе ролята на посредник се обърнало правителството на Италия. То направило това въпреки недоволството на съюзниците от НАТО. В Рим обаче са крайно заинтересовани от решаването на миграционната криза в Либия, защото потокът бежанци от Северна Африка преминава през Апенинския полуостров. Проблемът е там, че подкрепяното от Запада правителство на Сарадж в Триполи не контролира цялата територия на страната, а Русия притежава влияние върху неговите политически опоненти.

Сарадж представлява Западна Либия, като в Триполи заседава правителството на преходния период. На изток в Тобрук властта се държи от опозиционния парламент – Палатата на представителите. Двете власти не се признават взаимно. Парламентът назначава за Върховен главнокомандващ на армията 73-годишния генерал-лейтенант Халифа Белкасим Хафтар, който след успешното превземане на нефтените терминали вече е фелдмаршал. Той се ползва с огромен авторитет в армията.

Хафтар в последно време посети Москва на два пъти: през юни се срещнал с военния министър Сергей Шойгу, през ноември разговарял с външния министър Сергей Лавров, с високопоставени военни и с представители на ВПК. Либия се нуждае от оръжие, но ООН е наложила ембарго.

През януари 2017 г. Хафтар демонстративно посети акостиралия за малко в Тобрук руски авионосец „Адмирал Кузнецов”, от където проведе видеоконферентна връзка с министър Сергей Шойгу. Официално е обсъждана „борбата с тероризма”, но много европейски издания твърдят, че е разглеждана възможността за доставка на оръжие на либийската армия.

Руски експерти твърдят в един глас, че ако Москва има в Либия свои съюзници, това осигурява дългосрочна перспектива: многомилиардни договори за оръжие, за строителство, за добив на нефт. Затваря се средиземноморската верига Либия, Египет, Ливан и Сирия. Към тях трябва да се добави Турция с Босфора. За разлика от Запада и особено НАТО, Русия не е проливала там кръв и затова вярват на думата й.

Фелдмаршал Хафтар - духовният син на Кадафи Халифа Хафтар бил близък приятел, съюзник и съмишленик на Муамар Кадафи, членувал заедно с него в социалистическата нелегална група „Свободни офицери”, през 1969 г. заедно с Кадафи участвал в свалянето на крал Идрис І. Впоследствие непосредствено ръководил повечето от военните операции в Либия. В тези години Хафтар не веднъж посещавал СССР, завършил там военна академия. Затова сега на преговорите в Москва не му трябвал преводач.

Кадафи високо ценял Хафтар, макар да бил само с година по възрастен, го наричал свой „духовен син”, направил го генерал и го назначил за началник на Генералния щаб. Всичко рязко се променило през 1987 г. – тогава по време на чадско-либийския конфликт Хафтар при неясни обстоятелства попада в плен. Кадафи обаче счел, че негов генерал не може да се предаде жив и публично се отрекъл от него. Хафтар на свой ред се почувствал предаден.

Скоро генералът избягал от плен в Кения, в началото на 90-те години заминал за САЩ. Последвали 20 г. мирен живот в щата Вирджиния, където е разположена щаб-квартирата на ЦРУ. Възможни са версиите за сътрудничество между тях, защото е нормално спецслужбите да „наглеждат” пенсионер с такова бурно минало.

Още в началото на гражданската война, през март 2011 г. Хафтар пристига в Бенгази и се присъединява към въстаниците. Генералът, макар и скъсал с Кадафи, запазил своя военно-светски и лявосоциалистически ориентиран мироглед, веднага влиза в конфликта с ислямистите. Направени са му няколко опита за покушения. С това обстоятелство вероятно е свързан политическият избор на Хафтар в полза на Палатата на представителите, а не към преходното правителство, в което на позиции са „умерени” ислямисти. Самият Хафтар вече го наричат „втори Кадафи”, а заради промосковската му позиция го наричат „либийският Башар Асад”.

Основният проблем на фелдмаршала е там, че международната общност, преди всичко Вашингтон и Брюксел, не поддържат него, а преходното правителство на Сарадж. От формална законова гледна точка, статутът на Хафтар не е ясен. Правомерността на неговото назначение за командващ армията също предизвиква въпроси. Абсолютно безспорно е обаче, че в Източна Либия Хафтар съсредоточи в ръцете си реалната власт и реално се противопоставя на джихадистите. За това отлично си дават сметка както умереният либийски премиер Файез Сарадж, така и САЩ и ЕС.

Същевременно там прогнозират, че зачестилите контакти между Москва и Хафтар могат да доведат до строителство на руска военноморска база в Бенгази. С това Западът показва, че все още страда от рецидива да изравнява своя антирусизъм с опасността от тероризма.