И България на бунт срещу храната за бедни, която ни пробутват западните вериги

06/03/2017, 11:11

Снимката е илюстративна Булфото

България ще се присъедини към Вишеградската четворка в искането ЕК да забрани на компаниите да продават продукти с различен състав и качество под една марка.

Това съобщи днес "24 часа", позовавайки се на министъра на земеделието и храните Христо Бозуков.

Четворката - Чехия, Словакия, Унгария, Полша, реши да подеме съгласувани действия пред Европейската комисия против "двойните стандарти" при храните в Европа - за бедни и за западни страни.

Министър Бозуков е уверил, че ще постави въпроса на днешното заседание на съвета на министрите в Брюксел.

Като "недопустима дискриминация" е окачествил той предлагането в Източна Европа на продукти по-лошо качество и с повече сол, мазнини, изкуствени подсладители.

"При някои продукти фактически сме се превърнали в европейско кошче за боклук", казва пък министърът на земеделието на Чехия Мариан Юречка пред Ройтерс.

И неговата страна се присъедини към недоволството след изследване на Словакия, което доказва съмненията, че мултинационалните компании имат различни рецепти за Източна и Западна Европа.

В специализирани тестове 22 известни маркови хранителни стоки, продавани в западните и словашките магазини, бяха сравнени по качество.

Оказало се, че в продаваните в Словакия колбаси има по-малко месо и повече мазнина и вода, в млечните продукти - по-малко белтъчини, в шоколада - по-малко какао. И словашките варианти на всички тези продукти съдържали повече оцветители, подсладители и консерванти.

Миналата седмица имаше нарочна среща във Варшава на министрите на земеделието на Полша, Чехия, Словакия и Унгария за съгласуване на действията. Решение да повдигне въпроса пред ЕК взе и Румъния.

"Смятам, че ще постигнем успех, защото сега зад тази инициатива вече стоят повече държави", коментира министър Бозуков.

Неговият колега Мирослав Найденов още през 2011 г. беше изпратил писмо до ЕК с идентично искане - пак след изследване на словашка асоциация. Тогава беше установено, че в кока-кола за България и Словакия се слага глюкозо-фруктозен сироп, а за Германия и Гърция - захар.