Правителството одобри плана за намаляване на студентите с 8%

16/03/2017, 02:20

МОН ще компенсира най-ощетените университети, ако предложат подходяща 3-годишна програма за устойчиво развитие

Силвия Георгиева, segabg.com

Въпреки съпротивата на ректорите, които искаха 1 г. отсрочка, служебният кабинет одобри предложените от МОН нови правила за прием на студенти за следващата академична 2017/18 година. Според тях план-приемът в университетите ще бъде намален с 8%, което означава, че догодина ще имаме поне 4000 първокурсници по-малко. Най-ощетени ще са университетите, които предлагат обучение по икономика, администрация и управление и туризъм, а сред направленията, които ще бъдат подкрепени от държавата, са педагогика, хуманитарни науки, математика и др. Това предвиждат приетите вчера от МС промени в постановление 64 за условията за утвърждаване на броя на студентите по държавна поръчка в родните висши училища.

През м.г. план-приемът в университетите се определяше на базата на приетите през предходната година студенти - и държавно субсидирани, и в платено обучение. Според новите текстове на постановлението обаче от 2017/18 г. броят ще се базира само на приетите по държавна поръчка. В числа картината изглежда така - ако през м.г. за финансиране бяха утвърдени 49 596 позиции, за т.г. се очаква план-приемът да намалее до 45 579 места, т.е. държавата ще финансира поне 4000 по-малко студенти. (По изчисления на МОН заедно с промените от миналата година делът на финансираните от държавата първокурсници спрямо броя на абитуриентите ще се върне към нивото на приема от 2010 г. - 62%). Но реално намалението може да бъде и по-голямо, защото миналата година незаетите места бяха около 7000 (приетите първокурсници бяха 42 хиляди).

Служебният министър проф. Николай Денков обясни, че промените ще доведат до увеличаване на приема в някои професионални направления като педагогика, математика, информационни и комуникационни технологии, за които има интерес от бизнеса. Други обаче, като икономика, администрация и управление и туризъм, ще бъдат сериозно засегнати. Все още не са готови точни разчети с колко точно студенти ще се раздели всеки от вузовете, предлагащи обучение по тези направления, но "щетите" ще са значителни, призна самият Денков. Тъкмо заради това на последния Съвет на ректорите едни от най-засегнатите университети - Шуменски, Русенски, Икономически университет-Варна, Великотърновски и др., настояха промените да бъдат оставени за по-следващата година.

Вчера министър Денков обеща целево финансиране на въпросните университети за разрешаване на специфичните им проблеми. За да получат такова, вузовете ще трябва да представят 3-годишни програми за устойчиво развитие, в които ясно да посочат как точно смятат да се преструктурират - кои нови ниши ще развиват и т.н. За пример бе посочен университет "Проф. Ас. Златаров" в Бургас, за който бургаският кмет Димитър Николов се оплака от драстично орязване на бройките в две от направленията му - здравни грижи и туризъм. При заявени от университета 30 бройки за здравни грижи, МОН ще позволи обучението дори на повече - 63 души, стана ясно от обясненията на министъра. Според Денков в това направление обаче висшето училище е имало проблем и Националната агенция за оценяване и акредитация му е отредила по-нисък капацитет. За специалността туризъм пък данните от рейтинга показват, че от завършилите я в бургаския вуз едва 12% са започнали работа на позиции, изискващи висше образование. "Затова бургаският университет трябва да преосмисли дали наистина бизнесът има нужда от още кадри с диплома по туризъм, или пък трябва да развие други направления", коментира Денков. По думите му, ако висшето училище предложи адекватна програма, може да получи целево финансиране за нея през октомври т.г.

МОН възнамерява да направи и промени в методиката за финансиране на университетите, в която да добави т.нар. "регионален компонент". Той ще позволи при оценката на дейността на един вуз да се сравняват показателите му (безработица, реализация и т.н.) не само със средните стойности за страната, но и със средните показатели за съответния регион. По този начин университети като тези в Шумен, Бургас, Русе, Варна и др. ще получат по-адекватна оценка, обясни Денков.