ПОТОМКА НА ЗАХАРИ СТОЯНОВ ДАВА ДЕЖУРСТВА В СПЕШНОТО ВЪВ ВАРНА

05/08/2012, 09:16

Ирена Цекова

Посреща ме с усмивка и както става ясно по-късно - с отворено сърце. Широко скроена.

Запознахме се преди време в Спешния център на болница МБАЛ „Св. Анна“. По време на едно от дежурствата й там. И така от дума на дума става ясно, че ежедневният сблъсък с човешката болка не е успял да сломи поетичната й душа.

Тя е Даниела Далакчиева. Родена във Варна, но живяла в Балкана. В момента е тук, но един ден, когато земният й път свърши, ще се върне там, до Синия вир, до село Медвен, родното място на Захари Стоянов, издънка от чийто род е и Даниела. „Откакто се помня, пиша. За съжаление обаче не се научих да събирам всичко, което сътворя“, започва разговора медицинска сестра Далакчиева. После очите й светват, явно духом се пренася там, когато отваря дума за родното си място. Казва, че детството й е било прекрасно. Съжалява, че двете й пораснали деца – Явор и Деница, не са имали нейния късмет да тичат по поляните, да се къпят в Синия вир и да се слеят с планината.

„Животът ми е като лъкатушеща река в дълбоките дебри на Балкана. На места е тиха и спокойна, след което идват буйните водопади, спускащи се по стръмните скали, а долу се образуват дълбоки вирове, с кристално чиста синя вода“, разказва Даниела. И се връща назад в годините. Израснала в семейството на лекар и учителка. Родителите й си отишли млади. После дошъл и вторият шок – разделила се със съпруга си. Мислила си, че това е краят. И че няма път напред. На помощ й дошли стиховете. Децата. И професията й. Тогава работела в отделението по анестезиология и реанимация в болница „Д-р Иван Селимински“. И не спира да пише стихове.

После се появява Росен. „Обичам Балкана, но може би морето, край което съм родена, е моята орис и той ме отведе при него. Това е най-добрият човек на света, когото познавам. Обичам го и му благодаря за всичко, което прави за мен и децата ми“, разсъждава на глас Даниела.

Обича професията си до болка. Макар и понякога да си признава: „Май трябваше да стана лекар.“ „Цял живот съм на ръба на вълната между живота и смъртта. В продължение на 20 години се срещам със смъртта очи в очи“, казва Даниела. Сигурно и затова не се страхува от нея. Помни до един случаите, когато лекари и сестри буквално връщали към живота пациенти. Най-ярко в съзнанието й остава случай с младо момче. Било в началото на професионалния й път. В Сливен. След инцидент младежът изпада в тежка кома. Даниела и колегите й в реанимацията всеки ден се грижат за него. След два месеца чудото се случило. Дошъл в съзнание. „Толкова бяхме щастливи, че и до днес ми е пред очите тази картина“, връща се назад в годините сестра Далакчиева.

„И в момента работя с прекрасен екип. Обичам ги всичките“, продължава тя. Вече седма година е в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна“. Потокът от пациенти там никога не спира. „Може и да ви звучи клише, но няма по-благородно нещо от това да помогнеш за спасяването на човешки живот. Да дадеш частица от себе си, макар и малка. Това не може да се опише с думи, трябва да се усети“, убедена е Даниела. Знае, че точно това е нейното призвание. Сигурно и заради това дори през отпуската не спира да помага. От години работи на медицинския пункт на плажа в кв. „Аспарухово“. Ядосва се, че хората проявяват неблагоразумие и не обръщат внимание на предупрежденията на спасителите. Болната тема на всяко лято откровено разлютява Даниела. Така е, защото знае, че ако отговорността на плажуващите за собствения им живот все пак надделее, инцидентите ще намалеят. Няма да има болка от загуба и почернено лято.

Верую

„Ако всеки от нас си каже, че може да бъде малко по-добър, да подаде ръка на приятел в нужда, да се усмихва повече, тогава може би и светът ще бъде по-добър“, разсъждава Даниела. Затова всяка сутрин, когато отвори очи, си повтаря: „Обичай хората, надживявай злото, вярвай, вярвай, вярвай...“

Родовата връзка

Прадядото на Даниела е протойерей Ненчо Милков Далакчиев, братовчед на Джендо Стоянов Джедев Далакчиев, известен като Захари Стоянов - автор на една от най-добрите книги за българската народопсихология - „Записки по българските въстания“.

Творчеството

Творчеството на сестра Даниела Далакчиева е разнородно. От нежните описания на суровия Балкан и поляните на Медвен до депутатите. Животът я провокира да твори и по злободневни теми. Написва стихотворение, посветено на работата на депутатите. „От години чакам да се случи промяна към по-добър живот. Тя обаче все не идва. Смениха се правителства, изговориха се много неща. Вече губя вяра, че ще видя една демократична, преуспяваща България“, коментира Даниела.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!