До 3 г. населението на България ще падне под 7 млн. души

13/04/2017, 02:28

Населението у нас продължава да намалява и застарява, като темповете на тези негативни тенденции се забързват в последните години. През 2016 г. сме се стопили с близо 52 хил. и според официалната статистика към края на декември у нас живеят 7 101 859 души. Това показват демографските данни за миналата година, оповестени от Националния статистически институт. Най-късно през 2020 г. българите официално ще бъдат под 7 млн. души, което не се е случвало от годините около края на Втората световна война, прогнозираха специалистите.

Положителните констатации за миналата година са, че намалява детската и общата смъртност и се увеличава средната продължителност на живота. Въпреки подобрението обаче страната ни остава видимо зле в това отношение на фона на другите в ЕС - по-висока детска смъртност има само в Румъния, а пък по-ниска продължителност на живота - само в Литва и Латвия. "Темповете на подобряване на тези тенденции не са достатъчни, което означава, че имаме проблеми в бита и здравеопазването", коментира председателят на НСИ Сергей Цветарски. За периода 2014-2016 г. средната продължителност се е повишила леко до 74.7 години, но това само наваксва срива от предходните години. Средно мъжете живеят 71.2 г., а жените - 78.2 години.

Другата трайна демографска тенденция е застаряването. Почти 21 на сто от хората са на над 65 години, като техният дял се увеличава всяка година. По региони обаче картината е още по-тревожна, защото във Видинско вече 29 на сто от населението са в третата възраст. В област Габрово ги гонят с 28 на сто, а в Кюстендил и Ловеч - с по 26.4%. "Смята се, че когато този процент стигне 30 на сто, вече е опасно за социалните системи. Очакваме, че през 2050 г. средно за страната населението над 65 г. ще е 30 на сто", обясни шефката на демографската дирекция Магдалена Костова. На другия полюс са столицата, където възрастните хора са най-малко - 17 на сто, и Варна - 18 на сто.

Дисбалансът между областите у нас се задълбочава - много региони се обезлюдяват за сметка на няколко големи града. У нас от 2015 г. вече има само шест града с население над 100 хил. души (след изпадането на Плевен). В София, Пловдив и Варна живеят 35% от българите. Столицата единствена успява да увеличи жителите си - във всички останали области населението намалява.

96 хил. българи са се преместили от едно в друго населено място през годината. Те са намалели с около 23 хил. спрямо 2015 г. Логично от тях най-много са станали столичани (18 400). Привлекателни се оказват и Благоевград (със 7% от преселилите се) и Пловдив - с 6%. В последните години и градове по морето като Несебър, Бургас и др. увеличават населението си, но не заради вътрешната миграция, а защото в тях се заселват предимно руснаци, посочиха от НСИ.

Без нито един жител миналата година са 157 населени места, като най-много са в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. По-притеснителното обаче е, че в 22 на сто от всички населени места в страната, или в общо 1148, живеят между 1 и 49 души, основно пенсионери, което означава, че и те са на изчезване, коментират от статистиката. В област Видин вече живеят едва 89 хил. души, или 1.3 на сто от хората у нас, а пък в столицата по официалните данни има близо 1.324 млн. души, което е 18.6 на сто от населението.

СЕМЕЙСТВА

Миналата година намалява броят на родените деца - до 65 хил. бебета, или с около 970 по-малко спрямо 2015 г. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, столицата - 10.2‰, Варна и Бургас - по 9.6‰. Една негативна тенденция, която в последните години се успокояваше, миналата година отново се е засилила - увеличили са се бебетата, родени от деца под 18 години - със 168 до 3249 бебета.

Устойчивата тенденция за увеличаване на децата, които се раждат в семейства без брак, се проявява и м.г. - почти 59 на сто от бебета са родени в такива семейства, но пък за 77 на сто от тях има данни за бащата, което означава, че родителите живеят на семейни начала. Броят на сключените бракове намалява до 26 800, а разводите се увеличават леко - до 10 600. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.7 години.

МИГРАЦИЯ

30 570 души официално са сменили българския си адрес с чужд - с около 1000 повече от 2015 г. Всеки втори от емигриралите е на възраст между 20 и 39 г. Най-предпочитани дестинации са Германия (22%), Обединеното кралство (15.5%) и Испания (12%). Дошлите да живеят у нас - имигранти и завърнали се сънародници, са общо над 21 200 души. От чужденците най-много са се преселили от Турция (22.5%), Русия (15%) и Украйна (7%).

segabg.com