ЗВЕЗДЕЛИНА СТАНЧЕВА: ТАНЦЪТ СЕ ИЗРАЖДА В АКРОБАТИКА

13/08/2012, 16:07

Звезделина Станчева

Танцът се изражда в акробатика

По повод отзвука от провелия се наскоро във Варна 25-ти Международен балетния конкурс и повдигнатите покрай него теми за развитието на балета у нас и по света, продължаваме поредицата от мнения на хореографи и критици по темата. След Бенджамин Феликсдал от Кралския Фландърски балет, днес за танцовото и балетно изкуство в културната ни рубрика говори варненският изпълнител и танцов режисьор Звезделина Станчева.

Мина време от финала на балетния конкурс, който протече за две седмица във Варна. Това изкуство, обаче е времево-пространствено и за съжаление то бързо се забравя след като отшуми. За това избрах момента да се поднови една важна тема.

Казвам се Звезделина Станчева, имам завършено висше балетно образование при доцент Богоева към Държавна музикална академия в София. В душата си се чувствам танцьор и като такава - ученичка на Бенджамин Феликсдал, защото дълги години имах удоволствието и щастието да работя с този човек в летните балетни академии, а след това и в индивидуален план. Дори съм представила негова хореография на сцената на Летния театър във Варна.

Впечатления от конкурса

Балетният конкурс – това е състезание на техника, умения, способности на физическото тяло. От дълги години го няма изконният танц и посланията в него. Всички знаем великите хореографии на Петипа, великите класически произведения, но всичко е в рамките само на това. И те започнаха да се израждат в една акробатична техника. Опасността е налице - очертава се тенденция, която ме плаши – един безчувствен марионетъчен стил, в който няма душа и танц. Не знам дали през 2014 година ще бъде бум на нови творчески идеи по простата причина, че те няма от къде да дойдат, защото няма традиции, които да бъдат последвани. Нищо ново няма под слънцето. Просто има едно прекрасно интелигентно доразвиване на нещата, но липсва базата, която да даде приемствеността. Липсва наследството върху което да се базираме, за да има бум на творчеството. Нека се съгласим, че модерните хореографии трябва да дойдат или някъде отвън или сериозно да се помисли от българските творци за такива. Нека се базираме на малкото наследство, което имаме останало от истинските и по душа танцьори, които едва след това са балетмастори и хореографи. Модерният танц е философия, начин на мислене и вътрешен изказ чрез тялото като хореография, а не порядък от безсмислени акробатични движения и изпълнения, представени по перфектно техничен начин. Наистина техниката е необходимост, но да не забравяме, че тя служи само, за да подсили красотата, изяществото и силата на танца. Акцентът не пада върху нея. В гонитба на техническото майсторство забравихме да танцуваме. Техника и танц трябва да се развиват едновременно в балетната зала, а на сцената танцът е единственото, което трябва да се изяви. И публиката трябва да вижда него, а не техниката.

Надпреварата в миналото

Имам основание да кажа, че преди години тук идваха изключително силни изпълнители. Бях дете, нямах този поглед върху разликата между стерилния техничен професионализъм и танцовото излъчване, но дори тогава ми правеше впечатление, че тези хора имаха силно въздействие върху мен, може би точно това ме накара да поема по същия път. Те упражниха толкова силно влияние върху душата ми, върху моето вдъхновение. Никога няма да забравя една Силви Гилем, Ерик Вюан, Максимилиано Гера, Деревянко, Фарух Розиматов, Евелин Хаарт и Раста Томас – това са невероятни изпълнители, които нямат нищо общо с физикалния танц. За съжаление това са имена не от близкото минало и сега варненската публика не се среща с този род изпълнители отдавна.

Спад през годините, държави се отдръпнаха

За щастие от балета на 20 век на Бежар идваха звезди, които обаче тук не получиха своите заслужени награди и повече не се явиха. Постепенно и бавно нещата се промениха. Франция, Великобритания, дори Русия вече не изпращат своите изпълнители. Трябва да си зададем логичния въпрос – защо. Може би те имат напредък и в модерните хореографии, защото това са държави с традиции. Но те не идват тук.

Танцьорът се ражда, а балетистът и класикът се създават. Съчетанието танцово-балетен изпълнител и танцово балетен стил в изкуството означава, че танцът стои на първо място и след това е всичко, което го извежда като равностойно сценично професионално изкуство. Модерните хореографии вече са достатъчно скучни в едностилно представяне и даже вече не граничещи с истинския контемпорален стил. Те приличат на технично марионетни изпълнения на движения, подредени едно след друго. Без драматургия, без режисьорска мисъл, без послания, без оригинални търсения и решения в хореографски план. В тези творби отсъства вътрешната любов и вдъхновение. По тази причина и състезателите не излъчват енергия и стоят на сцената като марионетки, а не като завършени танцьори.

Прави ми впечатление от години, че танцово-балетното изкуство започва вече да прилича на цирково акробатичен стил. Не дай Боже както във вариетето има две направления – театрално вариете и цирково вариете, не бихме се гордели, ако точно от Варненска сцена започне един нов стил в балетното изкуство, който няма да има нищо общо с танцово балетното. В един момент да не се окаже, че сме разделени на две половини – танцово балетно изкуство и цирково балетно изкуство. Както е известно, трябва да се направи съществена разлика между танц и балет. Танцът е изкуството, реално погледнато, а гениалността на класиката го издигна до професионално сценично изкуство. Никой не може да отрече това. Но има разлика между марионетка балетист и танцьор балетист. Къде отидоха корените на танца, което означава изказ на душата, движенията на тялото, музикалността, интерпретацията, излъчването, вдъхновението, въздействието, аплома на танцьора като завършена красота и въздействие?! За танцово изкуство в България още не може да се говори, защото липсват традиции, разчупване на рамката, липса на нови идеи и навлизане на нови атрактивни и авангардни стилове, които биха допринесли за осъвременяване на танцовото изкуство в България. Апелирам да се помисли в посоката на свободния изразен танц. Още в началото на века в Германия има водещи творци и имена в тази посока, които дадоха началото на танцовото развитие на цялото изкуство на САЩ.

Темата е много голяма. Ако игнорираме тези злободневни въпроси, можем да се окажем не пред изкуство, а пред нещо изкуствено, което стои марионетъчно, спортно- акробатично, без законите на сцената и на голямото изкуство.

За Бенджамин Феликсдал

Има едно име в световния балет - Бенджамин Феликсдал. Хората, от които зависи бъдещото развитие на танцово-балетното изкуство в България, биха могли да се замислят, че този човек може да бъде полезен и евентуално поканен със своите практически идеи и съвети, тенденции и посоки. Той би могъл да положи основите на нещо, което след това да продължи тази традиция, за да има модерен танц и в България. Той е бил ученик на много големи имена като Ваганова, като Елвин Ейли, Гус Джордано, Хосе Лимон и др. И може да бъде мост между тях и нас.

Знам, че той е представил тази година на журито свои разработки. Познавам начина на мислене, интелигентността, погледа и стила на изказване на Феликсдал и бях учудена, че това не е неговият почерк. Оказа се, че ги е писал негов така наречен “асистент”, чието име засега на никого не е известно. Вероятно младият човек иска да бъде бързо забелязан, да бъде видян и да бъде новатор. Но за съжаление това не е новаторство по простата причина, че по тази тема е коментирано и по нея вече се работи. Съжалявам, че този стил е по-скоро плагиатски - взети идеи, чути думи, взети идеи и изрази, стил на изказване от други хора. В България всеки говори, коментира, плагиатства, без да е тесен специалист и за това сме на това положение. Написаното е вече казано от друг човек, чието име няма да спомена, за да не звучи дребнаво. Нека чуем мнението на авторитети и професионалисти, ако искаме в България да се върнат поне някои позиции, които бяха навремето.

Виолета Гурнакова

снимки- Личен архив, Стоян Лефеджиев и Виктор Викторов

[gallery]

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!