БЕЗ ДА МЯТАТ ДОМАТИ И ЯЙЦА: ВАРНЕНЦИ ОСВИРКАХА КУЛТУРНО КМЕТА (+СНИМКИ)

16/08/2012, 08:37

Юлия Георгиева

Инициативата „Да свалим кмета! Вреден е за Варна!“ се измести от първоначално обявеното място и време. Различна бе и формата от официално обявеното мятане на яйца и домати.

Неколцина варненци се престрашиха поне от отсрещния тротоар да вдигнат няколко протестни плаката

Точно в 10 ч. в Деня на Варна протестиращите срещу местното управление трябваше да се съберат на площад „Независимост“, въоръжени с развалени домати и яйца, за да покажат, че градът отдавна не е лятна столица, а по-скоро призрачна сянка на отминал блясък. В уреченото време и място имаше само няколко моторизирани полицаи. Стоят и си говорят, оглеждат се от време на време, но като цяло са наясно, че тук нищо няма да се случи, не само защото са били свидетели на достатъчно предварително обявени протести, които са останали само на думи, а и защото шествието на големците, дошли за Деня на Варна, изобщо няма намерение да минава през „Независимост“. 15 минути след уречения час на площада няма джан-джун, камо ли пък кошници с домати и яйца, затова полицията напуска поста си. Час по-късно обаче десетина варненци с плакати в ръце виждат кмета Кирил Йорданов пред катедралата, където трябва да се точат обичайните речи по повод празника, и го освиркват. Но те нито държат в ръцете си предварително заявения зарзават, нито пък смеят да се приближат – стоят на отсрещния тротоар, на безопасно разстояние, вероятно под страх от арести.

Пожарникарят там ли е?

„Пожарникарят, пожарникарят там ли е?“, пита собственик на количка за сладолед, когато вижда шествие, завиващо нагоре по бул. „Владислав“. „Че за къде са се запътили“, продължава с въпросите си човекът. Като научава, че строящата се църква „Св. Прокопий“ за пореден път е сборен пункт за протяжни речи на държавните мъже, казва: „Хм, църковни работи.“

И докато площадът пред катедралата бумти от музика, а събралото се множество основно от по-възрастни хора с цветя в ръце затяга кръга около височайшото присъствие, в подлеза трима просяци протягат ръце за стотинки.

Гина е на 66 година, макар да дава вид на по-възрастна. Пускаш й левче в шепичката, а тя в отговор отвръща: „Господ здраве да ти дава!“ Казвайки думите, вярва в тях, защото е християнка. Всяка сутрин и всяка вечер със сълзи се моли на своя Спасител, а денем излиза на подлеза да помоли хората за помощ. Знае, че днес е голям църковен празник. „На хората, които ни управляват, какво да кажа, бе, рожбо – да ни помагат с пенсиите, за да ни стигат парите за лекари и лекарства. Вярвай, нашият кръст е страшен. 100 лева имам пенсия. Работила съм на полето, и керамика съм правила. И като остарях, станах кьорава и болна. А не съм чак толкова стара – на 66 г. съм. Ама съм болна“, разказва леля Гина. Много иска другата седмица да отиде при джипито и да си вземе рецептата, но й трябват 28 лева, за да си доплати лекарствата. Ето това е нейната кауза през тази и следващата седмица. После ще събира стотинки от хората да може да си купи храна, защото, като плати тока, няма да й остане кой знае какво.

„Все по-зле става, зян стана държавата”

„Все по-зле, все по-лошо става, зян стана държавата. То, като правят нещо, десет други развалят. И затуй се моля да няма лошо за хората поне. Хич не знам дали някога ще се оправим. Бог ще ни покаже. Лошото не го прави Бог, а ние, хората, запомни го това нещо“, продължава жената.

Леля Иванина пък не смее да мръдне от мястото си в подлеза, защото очаква всеки момент да дойдат полицаите и да я изгонят, а тя има нужда от монети. Чистосърдечно разказва, че същата сутрин се скарала с дъщеря си, защото й поискала 10 стотинки, но тя не й дала. Жената очевидно не е в съвсем добро ментално здраве. Обяснява положението си с „малко затъпях в този подлез“. Има и син, и дъщеря. Той работи в чужбина, но не можел да й помага, защото изплащал кредит. Тя пък имала две деца и макар мъжът й да работи, а тя да изкарва някой лев почасово, леля Иванина заделя от пенсията си да помага на младите с каквото може. „150 лева ми е пенсията и давам по 50 лева на дъщерята за телефон, защото те все плачат, че туй няма, онуй няма, и така“, казва женицата. Поглежда към „колегата си“ в отсрещния вход на подлеза. „Виждаш ли го сакатия, него милицията не го гони. Хората го харесват и изкарва повече. На ден успява да вземе 20 лева от милостиня, а мен, понеже съм стара, не ме харесват. Оня ден много ми вървеше и събрах 7 лева, ама наскоро цял ден стоях за 30 стотинки. Няма. Хората са гладни. Купуват си една закуска от фурната и само с това отиват на работа. Нямат хората. Пускат по 20-30 стотинки и това е“, коментира наблюденията си Иванина. През цялото време се смее и се озърта да не дойдат полицаите да я изгонят, защото пречела на гражданите и на чужденците. Отпраща ме и ме съветва да отида при бабите, които просят на Градска болница. „Те, горките, по цял ден седят, защото са им много мънички пинсийките и нямат за хляб“, допълва тя.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!