Най-древният предтеча на човека е живял преди 7,2 милиона години на Балканите

22/05/2017, 21:25

Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме /Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген/ и от проф. Николай Спасов /Национален природонаучен музей при БАН/, обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 милиона години.

Това съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН. Тази вечер в 21.00 часа едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека. Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 милиона години и това се е случило в Африка. Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят днес друг "сценарий" относно началото на човешката история. Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция /край Пиргос Василисис, на юг от Атина/ и в България /местността Азмака край Чирпан/. В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид - на изкопаемия хоминид /представител на човешкото семейство/ Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека. Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус /Anancus sp./, преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция. Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 милиони години, а тази от Пиргос - на 7,175 милиона години. Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин /предчовек/, чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа /Sahelanthropus/, открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента. Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс /Yves Coppens/ изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story. Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една "North Side" Story, посочват от Националния природонаучен музей, пише novini.bg.