ЗДРАВ И ПРАВ 37-ГОДИШНИЯТ АНГЕЛ ГУЦЕВ УМИРА В ПЛОВДИВСКА БОЛНИЦА ЗА 6 ДНИ

---

Четиригодишният Илиян обикаля енергично из семейния апартамент и няма как да знае защо майка му Нели и баба му са целите в черни дрехи. Чаровното хлапе почти не говори, казва откъслечни думи и фрази, сред тях периодично повтаря: тати, тати...Не може да пита къде е баща му вече един месец и това някак облекчава роднините му в трудните обяснения. Детето е с аутизъм, а бащата Ангел Гуцев умира от скоротечна вирусна инфекция на 29.07.2012 година.

Вдовицата Нели е връстница със съпруга си, двамата са едва на 37 г., със седемгодишен щастлив брак и огромна любов, с която обгрижват болното си дете, пише “Марица”. ”Надеждите за напредък в развитието на Илиян напоследък бяха големи, защото Ангел три пъти седмично ни караше до Пловдив в специализиран център за рехабилитация. Сега вече няма кой да ни развежда търпеливо”, преглъща Нели.

Двустранна пневмония, сепсис, септичен шок, полиорганна недостатъчност. Това е описано като епикриза на Ангел Иванов Гуцев (37), издадена от Клиниката по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) при УМБАЛ “Св. Георги” Пловдив. Точно шест дни е престоят на Ангел в тази болница, приет е в критично състояние и остава така до самия летален край. ”Когато приеха мъжа ми с реанимационна линейка в КАИЛ, разговарях с един лекар и никога няма да забравя думите му: молете се да е дълго и мъчително лечението, в противен случай ще ви се обадя много скоро”, разказва сега вдовицата на Ангел. 

Мъчителното лечение така и не се състои. Обаждат се по телефона на Нели с фаталната новина, че съпругът й е починал в 18.55 ч. на 29.07.2012 година, точно шест дни след постъпването си в пловдивската клиника.Какво се случва в дните преди това, е нещото, което Нели Гуцева настоява да знае вече месец след преждевременната смърт на съпруга си, но напредъкът е никакъв. Вдовицата е подала писмено искане до управителя на МБАЛ “Асеновград” ЕООД д-р Иван Червенков с настояване да се направи лекарска вътрешна проверка на случая. 

”В пълно неведение съм, още повече самият д-р Червенков ме посъветва да поискам такава проверка, но вече близо месец няма развитие на случая”,казва Нели.И докато продължава да чака и да подготвя 40-дневния помен на съпруга си, Нели непрекъснато се връща към фаталните последни дни на Ангел с въпроса: кой закъсня, кой къде обърка? 

”Беше точно Илинден, 20 юли, петък, синът ни имаше имен ден, бяхме поканени на гости у моите родители, но Ангел се върна от работа и каза, че не се чувства добре и отиде на лекар, разказва Нели. - Личната лекарка му изписва антибиотик и му издава болничен лист с диагноза вирусна инфекция с неуточнена локализация. Въпреки че имаше 40 градуса температура от предния ден, на Ангел не му е направена рентгенова снимка. Състоянието му се влошава, кръвното му пада, треската става постоянна”.През почивните дни младият мъж посещава дежурен лекар и от там си тръгва с аналгин на инжекции и съвети за треската. В понеделник, 23 юли, следобед, отново се нарежда пред кабинета на личната си лекарка, едва тогава идва ред на рентгенография и спешен прием във вътрешно отделение. "Предупредих я лично по телефона, че Ангел ще отиде и е в тежко състояние, затова да не го кара да чака”, разказва Нели. 

Назначеното лечение в асеновградската болница не дава ефект, температурата остава критично висока, появява се изключително затруднено дишане. ”Никаква информация не ни даваха през следващите два дни. Виждах, че Ангел е сам в стая, на системи и изнемощял рязко. Разбрах, че са му сложили десет системи за денонощие, но пък нямаше катетър за уриниране”, спомня си вдовицата. При постъпването след това в пловдивската клиника в епикризата пише: приет с изразена цианоза. Шокът за Нели и свекърва й Добринка идва в сряда заранта, на 25 юли, насред болничния коридор в Асеновград. 

”Понеже съм непрекъснато заета с детето заради заболяването му, свекърва ми отиде заранта до болницата. Сварила е суетене около стаята на Ангел. Вижда, че го местят и му изнасят багажа. Обикаляла целия коридор в страх от неизвестността, когато чува лекар с побелели коси да й казва: Бабче, стига обикаляй като муха без глава, той е пътник, отива си!”, през сълзи реди очернената съпруга.

Възрастната жена припада и само чува, че някой казва: Дайте й хапче. 

”Свекърва ми може да опише този момент и сега, лошото е, че нещо подобно се случи и на мен минути по-късно, обяснява Нели. - Аз отидох малко по-късно, когато Ангел вече бе пренастанен в интензивното отделение на асеновградската болница. Нямах и представа какво се случва, търсех лекаря, накрая го открих в кабинета му и попитах какво става с мъжа ми. Лекарят си отмести леко очилата и ми каза: Ама, моля ви се, той си отива, до довечера е умрял, какво да направя, оставете ме, че имам да пиша документация. Вече един месец не мога да преживея шока от тези думи”.

Когато малко по-късно вижда за последно мъжа си жив в интензивното отделение в Асеновград, Нели не може да повярва на очите си. “Той беше останал наполовина, опасан в кабели и системи, на командно дишане и успя единствено да ми каже: Целуни детето от мен и никога не му се карай! Повече не го видях жив”, реди Нели. 

Следват около два часа, в които се чака консулт с републикански консултант, доц. Кадийска и се транспортира Ангел до КАИЛ при УМБАЛ “Св. Георги” Пловдив. По данни на консултанта болният е с картина на тежка дихателна недостатъчност. Това пише в епикризата. ”Няма как да забравя и думите на един лекар от тази клиника: Ама, г-жо, какво се е случило с този млад човек, защо ми го водите полуумрял”, разказва Нели. 

Негови са и репликите: “Молете се да е дълго и мъчително лечението, в противен случай ще ви се обадя много скоро”. Състоянието на Ангел остава критично въпреки интензивното лечение в следващите пет дни. Това пише в медицинската епикриза на пациента. Близки дават кръв, включват го на хемодиализа, след като един от бъбреците блокира, а собственото му дишане пада на критичните 1-5 процента.

”Два дни след погребението на Ангел отидох до отделението, където лежа Ангел в Асеновград. Посрещнаха ме любезно, една млада лекарка ми обясни, че това е било мълниеносна вирусна инфекция. Има данни за зачестяване на такива случаи, но не се обявяват, за да не се паникьосват хората. И за успокоение ми каза: Ама знаете ли, преди месец, едно момче на 26 години умря в отделението от същата вирусна инфекция, но си изповръща червата преди това. Ангел имаше късмет, че не е повръщал, продължава разказа си Нели. - Това ми казаха и аз как да се успокоя, от сравнението ли..” Следва среща с управителя на МБАЛ в Асеновград. ”Направихме всичко необходимо, иначе и аз се изумявам понякога от морала на част от колегите. Това ми каза той”, твърди още Нели. “Защо личната лекарка на мъжа ми не е направила навременна диагностика, подценявайки симптомите му? 

Как никой не ни каза три дни какви са съмненията за Ангел и защо го държат в обикновено отделение, вместо навреме да го пренасочат? Та самият лекар от КАИЛ ме попита защо го водят от асеновградската болница полуумрял, недоумява тя. Не мога да спестя огорчението си и от медицински лица в приемното отделение на УМБАЛ “Св. Георги” Пловдив, когато отидох да искам медицинската документация след смъртта на мъжа ми: “Вие като сте толкова с претенции, защо не поискахте аутопсия, ами реагирате сега!?” С тези думи ми отказаха каквито и да са документи освен епикризата. Не знам кой е виновен за смъртта на мъжа ми, не знам защо се стигна до фатално усложнение на състоянието му, при положение, че потърси лекарска помощ още в деня, когато се почувства зле. Не търся възмездие, но искам яснота и справедливост, затова настоявам да има проверка на случая - от прегледа при личния лекар и престоя му в асеновградската болница”, категорична е Нели. 

Вдовицата подава жалба до РЗОК Пловдив и настоява за проверка.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.