„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: УСТА ГЕНЧО ВДИГА МЪЖКАТА ГИМНАЗИЯ

03/09/2012, 08:50

"Сградите на Bарна” е рубрика на вестник „Народно дело” в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. След красивата история на площад „Независимост”, търговската улица „Преслав” и площад „Мусала” продължихме по бул. „Княз Борис I” - вечната главна улица на града. По нея стигнахме до двореца „Евксиноград”, минахме по бул. „Мария-Луиза”, а сега сме на ларгото „Сливница”.

След малката градска градинка на ул. „Любен Каравелов“ 1 всред зеленината прозира оригиналната сграда на бившата Мъжка гимназия „Цар Фердинанд” (сега Художествената галерия „Борис Георгиев).

Построена е през 1885 г. от уста Генчо Кънев от Трявна. Има предположение да е проектирана от австрийския архитект Фридрих Гюнангер, който по това време е главен архитект на Разград и там построява Окръжното училище със сходна архитектура като тази на Мъжката гимназия.

Обемно пространствената композиция е решена симетрично със силно изявени ризалити, които завършват кулообразно, отворени с по един кръгъл прозорец. Сградата е двуетажна, изградена с клинкерни тухли върху нисък цокъл. Фасадите са разделени от изявен корниз. Белите каменни рамки на прозорците и изградените в ъглите пиластри силно контрастират на зидарията. Прозорците са групирани по двойки или тройки. Те са обрамчени, засводени и увенчани с ключов камък. Покривът е стръмен, обшит с ламарина.

Вестибюлът и коридорите са оскъдно оразмерени. Високите тавани и слабото осветление, наложени от архитектурния стил, прави сградата нефункционална за учебно заведение. Независимо от това, сградата се налага както със своя образ, така и с историческото й значение за развитието на образованието и културата във Варна през цялото й съществуване. В гимназията са преподавали висококвалифицирани специалисти и видни личности, като Карел и Хермин Шкорпил, Стоян Бешков, Велико Гочев, Иван Церов, Антон Митов, Димитър Осинин, спортните педагози Жорж де Режибюс, Алоис Бюнтер и много други които издигат високо нивото на училището

От 1888 г. гимназията носи името „Княз Фердинанд”. След 1944 г. е преобразувана на Втора гимназия. По-късно е използвана от Техникума по механотехника и електротехника, Института за културно просветни кадри, Техникума по облекло.

През 1989 г. след основен ремонт по проект на арх. Огнян Каменов сградата е преустроена като Градска художествена галерия. Много професионално е преустроен мансардният етаж и приспособен за камерна зала.

Художествената галерия носи името на един от големите български художници - Борис Георгиев. Борис Харалампиев Георгиев е роден на 1.11.1888 г. във Варна. През 1908 г. завършва Художественото училище в Одеса, а след това заминава в Петербург и учи при проф. Николай Рьорих. През 1909-1910 г. взима уроци при Анжело Анк и Петер фон Холм в Мюнхен. След това странства по света и живее усамотено. Създава торби с философско лиричен характер. Използва цветни моливи, пастел и техника, която наподобява мокрото фреско. Първите си торби създава в Швейцарските Алпи. През 1920 г. се установява в Рим. През 1922 и 1928 г. урежда две самостоятелни изложби в София, предимно с портрети на български интелектуалци. От 1931 до 1936 г. е в Индия, където рисува редица портрети, пейзажи и композиции със сюжети от индийската митология. От 1952 до 1956 г. е в Бразилия. Участва в международни изложби във Венеция през 1928 и 1942 г. Прави самостоятелни изложби в Берлин и Рим, последната през 1961 г. Голяма част от творбите му се намират в Италия. Негови картини има Националната художествена галерия, в Италия, Бразилия, Германия и много частни сбирки по света. През 1937 г. получава голямата награда „Короната на Италия”. Умира на 9.09.1962 г. в Рим.

Караджата трябвало да е в Морската

През 1940 г. пред ресторант „Морско око” (сега „Макдоналдс”) варненското добруджанско женско културно просветно дружество изгражда бюст-паметник на Стефан Караджа с автор на скулптурата Кирил Тодоров. Паметникът е добре ситуиран, образът е сполучлив и има своето емоционално и патриотично въздействие, но според проекта за изграждане на Алеята на Възраждането той е предвиден да бъде поставен в Морската градина. Не знаем какви са били мотивите на общинските съветници за избор на сегашното ситуиране на паметника, но вероятно той трябва да заеме място всред съратниците си.