Проф. Емил Ботев от БАН обясни дали трусовете в Охрид са свързани с единствения действащ на Балканите вулкан

29/06/2017, 13:00

Снимка Булфото

Районът е далеч от сеизмоопасните активни зони, земетресенията там са по-слаби от нашите. Това коментира проф. Емил Ботев, директор сектор „Сеизмология” към Геофизичния институт към БАН, във връзка с регистрираните през последното денонощие осем земетресения в района на Охрид, цитиран от "Фокус".

Относно това, че епицентърът на четири от земетресенията е в района на село Косел, където се намира единственият действащ вулкан на Балканите, наречен от местното население Дувалото, проф. Ботев коментира: „Не съм напълно запознат с вулкана. По принцип геологията на района казва, че няма съвременно активен вулкан в тази част на територията на Балканите. Не съм категоричен. В момента вулканите в действащ вид са само по южната окрайнина на Егейската плоча, а във вътрешноконтиненталната площ отдавна са приключили. В това число така известният вулкан Кожух при средището на Вана – Рупите, той е на няколко милиона години и отдавна работи. Съмнявам се в Охрид да има съвременен вулкан“, обясни проф. Ботев. По думите му се знае, че в района на Охрид земетресенията са по-слаби от нашите.

„В момента едва ли представляват такава опасност. Вардарската сеизмична зона е значително по-активна, като горим вече и за Скопие и за земетресенията, които бяха там през миналата и по-миналата година“, допълни той. Проф. Ботев поясни, че ако съществува охридското огнище като силно сеизмичен район е с много по-слаба максимална активност, в сравнение с известните ни разположени, в това число и на запад от нас, сеизмични зони, като Вардарската, Струмската. „Да не говорим и за северните част на Егейско море, които са значително по-активни на територията на Гърция, в това число и на Западна Турция“, коментира проф. Емил Ботев, цитиран и от Блиц.

„В района на Охрид стават земетресения от време на време. Но този магнитуд, който е под 4, това са земетресения, които не представляват пряк интерес. Те са в така наречената категория слаби земетресения. Земетресенията под магнитуд 3 са микро земетресения. Както разбирате от тяхното наименование, не представляват пряк интерес. Земетресенията с магнитуд от 4 до 5 се наричат умерено силни земетресения. Оттам нататък, от 6 нагоре се наричат силни, а над 7 – разрушителни. Такива земетресения, с магнитуд 7, в сравнение с тези, които са 4, даже под 4, разликата между тях е един милион пъти. Много далече е Охридската зона от сеизмоопасните активни зони, които застрашават нашата територия“, допълни той.

Във връзка с осемте земетресения, регистрирани в района на Охрид за последното денонощие, проф. Ботев обясни, че броят им е такъв, защото всяко едно земетресение във вътрешноконтиненталната област, а и не само, в повечето случаи се съпровожда от последващи трусове. „Ако помните Пернишкото земетресение, в продължение на 2 години провокираше и се събраха няколко стотин микроземетресения, които хората не усещат и няколко десетки, които хората бяха усетили в последващите години. До 2013-2014 г. поприключи историята, а това беше май месец 2012 г.“, коментира той.

„Винаги когато има малко по-силно земетресение, например, когато има магнитуд 3 и половина, задължително ще последват след това няколко десетки земетресения вероятно, с магнитуд по-малък от 2 и половина. Има изключения и те се наричат „рой земетресения“, когато не са главен удар и последващи ги „автършоци“, а са независими едно от друго, но не могат да бъдат на едно и също място, трябва да са в съседни места, да имат десетина километри отстояние едно от друго, за да бъдат със съпоставим магнитуд“, обясни проф. Ботев и допълни, че класиката е – едно земетресение, примерно с магнитуд 4, като останалите последващи ще бъдат с магнитуд 3 и под 3.

„Това е нормално – за един ден да станат десетина земетресения след едно малко по-силно земетресение. Страшното е когато става с магнитуд 6 и по-голям. Магнитуд 4 е хиляда пъти, в сравнение с 6, по-малък. Затова дадох примера, между 3 и 7 – това са четири единици, хиляда по хиляда – един милион пъти разлика. А катастрофалните, убийствените земетресения, които задължително водят до жертви и сериозни разрушения са магнитуд 7“, поясни проф. Емил Ботев.