ВИЖТЕ КАК ВЪВ ВИЛНАТА ЗОНА ДОБРЕВА ЧЕШМА ЖИВЕЯТ В ЕПОХАТА ПРЕДИ АСФАЛТА (+СНИМКИ)

14/09/2012, 08:33

Веселин Златков

снимки: Тодор Танчев

За вилната зона Добрева чешма може да се каже, че се намира на две граници. Географски тя отбелязва къде свършва община Варна и започва община Аксаково.

Липсата на нормален път води до поредица от странни импровизации по трасето му, като например ръчно изработен знак за ограничение на скоростта.

По отношение на пътната настилка пък може да се каже, че мястото е на границата на ХІХ и ХХ век, тъй като някъде около 1902-ра за пръв път пътищата са почнали да се покриват с асфалт. В Добрева чешма такъв просто няма и ако някой твърди обратното, явно гледа твърде оптимистично на света.

Това е пътят в една от варненските вилни зони. Годината е 2012-а, но асфалтът тук си остава непознат лукс.

Пътят от „Виница“ до вилната зона има толкова дупки, че всъщност е трудно да се каже има ли го, или го няма. После следва нещо неопределено, което е смес от чакъл и натрошен асфалт, което се води за „оправена“ настилка поне за шофьорите, които преминават често по нея. След това, до пътя за Кичево, следва обикновен чакъл, белият прах от който покрива полето край пътя като пелена на разстояние от поне пет метра встрани.

Иначе белият чакълен път, свързващ Добрева чешма с останалия свят, представлява красива гледка

„Елате да видите какво чудо е!“, ни каза един жител на Добрева чешма преди дни и ние отидохме. С пристигането на екипа ни хората започнаха да излизат от дворовете си и да се оплакват. Общо взето, всички казваха едно и също – нямаме асфалт, нямаме спирка, нямаме контейнери за смет. Затова пък има цели две общини – Аксаково и Варна, към които да се обръщат за решаване на проблемите си. Не че това е дало резултат до момента.

Оказа се, че дори сериозните специалисти трябва да направят справка, за да са сигурни кой път в Добрева чешма е варненски, кой – аксаковски, и кой е част от републиканската мрежа. Разбира се, подобно уточнение е важно само за да се знае чия е отговорността за несвършеното асфалтиране.

За съжаление тази красота отдавна се е изгубила в очите на хората, които трябва да ходят по 2 км, за да хванат автобуса.

Самите постоянни жители на вилната зона, които са около 50 семейства, сами по себе си ще бъдат доволни някой да оправи пътя, независимо дали това е негова отговорност или не. „За ден-два може да се сложи асфалт, не е голяма работа“, обяснява ни млад мъж, който специално отби колата си от чакъления път. И той като всички останали ни изпраща с думите: „Пишете, пишете. Пък знае ли човек, нещо може и да се оправи.“

Г-жа Делчева: Вървим по два километра да хванем автобус

Най-неудобното е, че не искат да ни направят спирка на разклона, където е най-удобно. Трябва да слизаме много по-далеч, ходим по 2 километра. Направо ни наказват. Ако минем през „Виница“, пътят нагоре през гората е много страшен и много стръмен. Не сме и малко хора, които остават и зимата тук. Има и млади семейства с деца. Майката на едното става в 6 ч., за да го заведе до автобусната спирка в Кичево, която е долу-горе толкова далеч оттук, колкото и другата, която трябва да е нашата. Смятам, че нещо трябва да се направи за хората тук.

Стефан Такев: Чакълът е от предните избори

Направо не знаем дали е трябвало да я правят тази настилка със стария асфалт или не. Тя на десетия ден вече на нищо не приличаше. По предните избори за десет дена нахвърляха чакъла, мина валякът и това беше. От община Аксаково бяха. Като паднеше дъжд обаче, водата взе да замръзва и дупките да стават все по-големи. Хората понякога карат направо през нивите, защото така е по-безопасно за колите.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!