Честито Съединение, Варна! Вижте празничната програма за деня

06/09/2017, 08:12

Днес честваме 132 години от Съединението на България. реклама На 6-ти септември 1885 г. пред сградата на старата поща във Варна князът обявява: „Българи! Южна България от днес се присъединява към Северна България. Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!” Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Празничната програма започва в 10,30 ч., на пл. „Независимост“ с поднасяне на цветя на паметната плоча на княз Александър Батенберг. 10,50ч. шествие до Паметника на загиналите в Сръбско-българската война 11,10ч., Паметник на загиналите в Сръбско-българската война Заупокойна молитва и поднасяне на венци

Несправедливите решения на Берлинския конгрес от 01 (13) юли 1878 г. предизвикват съпротива във всички български земи. Най-активна е Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България. През април 1880 г. Константин Величков и Димитър Наумов от Източна Румелия пристигат в София на преговори с правителството. Взема се решение Княжеството да се заеме с дипломатическата подготовка, а дейците от автономната област с вътрешната организация за съединението. На 17 и 18 май 1880 г. в Сливен се създава Централен таен комитет с председател Константин Величков.

В началото на 1884 г. консерваторите от Източна Румелия изпращат до Великите сили делегация, водена от Иван Гешов и Христо Христов, но тя е посрещната хладно. Турските насилия в началото на 1885 г. дават нов тласък на движението. На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет – по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов. БТЦРК използва опита на БРЦК от Букурещ.

Из цяла Южна България се създават местни комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжеството. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. Скоро се осъзнава, че не е време за въстание в Македония. На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг. Борбата започват панагюрци и БТЦРК призовава за незабавни действия. Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив. Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив.

В ранната утрин на 06 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”. Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 08 септември 1885 г. в Пловдив пристига княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни овации. Предстои международно признаване и защита на Съединението, затова новото правителство въвежда военно положение и мобилизация. През есента на 1885 г. България спасява Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-българската война.

Нова Варна ©