ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: ТУКА ИМА – ТУКА НЕМА...

---

Докато слушах събудилата се тези дни дискусия да я бъде или не втората атомна, си спомних един стар анекдот. Легнал си Настрадин, тъкмо затворил очи, и под прозореца се чула врява – двама се карали, не го оставят да спи. Жена му го смушкала – ходжа, иди виж какво искат тези. Наметнал одеялото Настрадин, и излязъл навън. Щом се показал, двамата го блъснали, грабнали одеялото и избягали. Върнал се ходжата вътре, жена му го пита какво са искали гюрултаджиите. Одеялото ни, отвърнал ходжата.

Ще каже някой – какво има общо между одеялото на Настрадин и атомната централа. Има, има, ще му отговоря. То не бяха доводи и контрадоводи през последните три години, то не бяха танци в такт стъпка напред, две назад на премиера Борисов. Докато накрая парламентът каза тежката си дума – няма да строим в Белене, нямаме пари, не е изгодно. Не е изгодно дори и когато авторитетна руска компания поема разходите, пък ние да върнем парите с износ на ток. Това щяло да означава зависимост. Само гдето не стана ясно за кого е неизгодно – за редовия потребител, който ще купува евтин ток от АЕЦ, или за чуждите компании, произвеждащи многократно по-скъпо електричество от ТЕЦ-ове на въглища.

Пък сега се оказва, че ако световно неизвестна американска фирма обяви, че ще строи в Белене частна централа, всичко ще е наред. Дори лично Цачева се зае да готви предложение парламентът да промени мартенското си становище. Новото решение на въпроса щяло да ни направи енергийно независими. Логиката е желязна - ако строи руска компания – сме зависими, ако е американска - сме независими. Явно експосланикът Уорлик си е свършил добре работата. А компанията е преценила, че бъдещата централа е изгодна инвестиция.

Какво се разбира под енергийно независими, е малко трудно да се обясни. Но че обикновеният българин ще бъде още повече финансово зависим, е ясно. Защото българската държава ще има право да се бърка в сметките на частния собственик, колкото сега може да се бърка в сметките на чуждите енергопреносни компании, които за няколко години удвоиха цената на тока. При това новият инвеститор няма да се съобразява с първоначалните изчисления, според които стойността на централата се движеше между 6 и 10 милиарда, а по сметките  на Борисов – над 20. Оттам и цената на електрическия ток, в която ще бъде включена и солидната печалба на частния собственик, ще бъде още по-солена. Парите за това, естествено, ще се вземат от нашия джоб и ще заминат някъде по света. Толкова за одеялото на Настрадин.

По-вероятно е обаче цялата шумотевица да е просто вариант на прословутата игра тука има - тука нема. Щом се водят преговори за Белене, значи референдум на тази тема не е нужен. Колко му е на мнозинството в парламента да отреже допитването под този предлог. Пък не е важно как ще завършат тези преговори, още по-добре въобще да не завършат. Важното е играта Белене ще го има, Белене ще го няма да продължава. Поне до изборите. Пък след тях - да му мислят тези, които не са сред 45-имата български мултимилионери.

Йордан Дончев

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.