ДА ДАРИМ КРЪВ

03/10/2012, 08:57

Ели Раличкова е сред хората, които ценят удоволствието от това да помогнеш, като дариш кръв. Това удоволствие могат да изпитат хиляди варненци. Удоволствие, от което са лишени онези хора, чиито медицински показания не позволяват да бъдат дарители.

От личен опит знам колко отвратително е усещането да искаш да помогнеш, а да не можеш. Да знаеш, че родителят ти лежи в болница, в неизвестност ще има ли за него утре, и единственото, което можеш да сториш, за да накараш Вселената да му даде още малко живот, е да дариш кръв. И да не можеш. Да си безпомощен. Смазващо е. Чувстваш се толкова безполезен в безкрайното чакане на това дали утре човекът, който те е създал, ще ти се усмихне отново.

Затова, ако можеш да дариш кръв - направи го. Жест, който ще отвори сърцето ти. При това безценен жест. А ако повече хора даряват, вероятно онези, които не могат, няма да са толкова смазани. Няма и да бъдат преследвани от „продавачите“ пред кръвния център, които безпогрешно разчитат мъката.