Българският хляб - най-евтин и най-здравословен в целия ЕС

17/10/2017, 18:25

Снимка Булфото

Цените на българския хляб се определят на принципа търсене и предлагане, говоря за белия сектор. И в момента, и вчера, и утре, българският хляб е най-евтината храна, която се предлага в целия ЕС, а в частност и България. Това каза пред Фокус председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебопекарите и сладкарите Мариана Кукушева за готвените промени в Закона за храните.

„Българският хляб е единствената здравословна храна, която се произвежда изцяло от българска суровина. Това трябва да събужда адмирации и да води до уважение към българските легални хлебопроизводители, които с усилия и огромна воля произвеждат своя хляб и го доставят в бялата търговска мрежа на страната. За съжаление обаче, 50% от хляба и закуските, които даже се доставят в училища и детски градини, са произведени от сивия сектор. Днес по една национална телевизия бяха показани 7 вида тестени изделия, които не отговарят на никакви критерии за безопасност и качество“, коментира Кукушева.

По думите й това е представителна извадка за изхранването в училища и детски градини и за нарушения на Наредба 9 на МЗХГ по отношение на училищното хранене – храната да бъде по утвърден стандарт в България, а по такъв произвежда само белият сектор.

„Ето тук в тези болни места искаме изключителен контрол върху кметовете, директорите на училища и детски градини и върху доставчиците. Нека бъдем публично оповестен списъкът на доставчиците, защото това са храни, които се изплащат изцяло от държавния бюджет, а него го сформират лоялните данъкоплатци т.е. белият бизнес на държавата“, допълни Кукушева.

Тя уточни, че вече 26 години развиват свободен пазар и конкурентен бизнес. „С оглед на това лоялният бял бизнес има добре етикетирано производство, отговарящо на регламентите от 2009 г. Там коректно е изписано пътното съдържание на съответната храна, даже и в процентно съдържание. Изписани са и алергените, но в момента съществува вълна на търсене на храни, които се произвеждат в обекти, които в повечето случаи не са регистрирани в агенцията за контрол и безопасност на храните. Като потребители е добре, влизайки в тези обекти, да поискате удостоверението за регистрация в агенцията за контрол и безопасност на храните и да потърсите сами информация богатата гама от продукти от колко души е произведена, какъв образователен ценз имат те“, допълни тя. Според нея отговорът на тези въпроси всъщност е заложен в проектозакона за храните.