„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: ПРЕЗ 1908 ГОДИНА ВДИГАТ КМЕТСКАТА КЪЩА

---

 

На бул. „Сливница“ 54 се вижда изящната двуетажна къща на мелничаря и търговец на брашна Я. Попов. 

Тя е проектирана през 1926 г. от арх. Антон Франгя. Къщата е малка с две симетрични фасади, изящно детайлирани с богата щукатурна украса със сецесионова стилистика. 

В централните оси са изградени кобилични фронтони с богато профилирани и украсени корнизи. Вратите на етажите са засводени, изградени на фона на хоризонтално фугирана мазилка. На двете фасади са поставени фини малки балкони с метален парапет. Прозорците са обрамчени и увенчани с ключов камък. 

Малко след нея, на ъгъла с ул. „Генерал Колев“, е бившата къща на един от кметовете на Варна - Никола Попов. Тя е построена през 1908 г., характерна с високия стряховиден възрожденски покрив, носен от детайлирани дървени конзоли, и с богата щукатурна украса по фасадите. Архитектурата носи белезите на сецесиона. 

Родът на Никола Попов е от Македония. Баща му поп Христо Стефанов се преселва в с. Николаевка. Никола завършва гимназия във Варна, а през 1902 г. - право в София. Завършва и ШЗО в Княжево и е разпределен да служи в 8-и приморски полк. Уволнява се като подпоручик. Две години стажува като адвокат в Пловдив. Там издава сборника „Решения на Върховния касационен съд”. През 1906 г. се жени за Елена Кирова Попова. От брака има три деца - Божидар (1907 г.), Люба (1909) и Владимир (1913). Участва в Балканската война в Македония. Два пъти е раняван и получава 30 процента инвалидност. През 1908 г. е председател на окръжната комисия. Продължава да практикува адвокатската професия заедно с брат си Сотир. През Първата световна война е в състава на Втора македонска дивизия като капитан, а брат му е войник. През 1919 г. умира брат му Сотир и остава вдовица с две деца. През 1920 г. умира жена му Еленка. Под давление на своите приятели, през 1923 г. сключва брак с вдовицата на брат си - Невянка Райкова, като заедно отглеждат децата. От 1927 до 1930 г. е кмет на Варна. През мандата му са построени Северните морски бани, Казиното, Станчовата алея, училището „Христо Ботев“ в „Аспарухово“, започват да се провеждат музикалните празници, за първи път се благоустрояват някои централни улици. В периода 1930-1935 г. е лектор по гражданско право във Висшето търговско училище и продължава да упражнява адвокатската професия. През 1944 г. е арестуван и малтретиран. През 1945 г. е осъден на две години затвор. Помилван. Отново е арестуван, като е национализирана една четвърт от имуществото му и осъден да заплати половин милион лева. През 1949 г. е изселен в с. Бдинци, Провадийско, а от 1950 г. живее в с. Победа, Добричко, където умира на 6.VІ.1954 г.

След пресечката с ул. „Отец Паисий“ се вижда новоизграждащият се храм „Свети Прокопий Варненски” - вторият по големина в града. Разположен е на 2353 кв. метра. Проектант е „Дизарх” ООД. Голяма част от средствата, събрани за изграждане от църковното настоятелство при храма, са от дарения и благотворителност.

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.