НА „ЗЛАТНАТА РОЗА” СТАНА ЯСНО: В БЪЛГАРСКОТО КИНО ЛИПСВА ЛЮБОВ

09/10/2012, 09:06

Виолета Гурнакова

Темата за истинската човешка любов, разработена подобаващо, просто липсва в българския филм.

Това отбеляза кинокритичката Вяра Найденова в рамките на фестивала на родното кино „Златна роза“. Дори това да не е „Любовта е лудост“, е важно поне човешките взаимоотношения да са представени на ниво, подчерта тя. На предишния кинофестивал критичката похвали турското кино, което дори от малкия екран буди истински екзистенциални въпроси за разлика от всичко останало. Турски режисьор й отвърна, че успехът се дължи на заимствания от западните сюжетни и режисьорски похвати в родината му.

Найденова изрази одобрение относно сюжета на копродукцията на България и САЩ „Вяра, любов и уиски“, където въпросната тема все пак е засегната по подходящия начин. Там става въпрос за млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя приятел, който обаче има саморазрушителни навици. Неочаквано пристига и годеникът й Скот и тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той й предлага, и обречената любов с Вал.

Сценаристката Кристина Николова е живяла в САЩ 14 години и не й е чужд животът далеч от родината. Нейният замисъл бил да опише пътя на търсенето на дома, което е заложено у всеки човек. Така тя разбрала, че единственият дом, това е детството. Показала е също връзката между поколенията и силните взаимоотношения с предците.

Филмът показва универсалното състояние на избор между душата и тялото. Той е дал отпечатък на много хора на запад, които са напуснали малките градове заради работа или любов.

Следващите предложения за зрителите днес са „Чужденецът“ и „Пъзел“ от 18 и от 20 ч.

В първия се разказва за млад французин, командирован в България, където среща Магдалена – нашенка с буен нрав и не особено изискани обноски. Следвайки порива на сърцето си, младежът решава да открие селото, в което живее момичето, без да познава нрава и езика на неговите обитатели. Сблъсъкът на културите довежда до поредица от комични ситуации.

Всички сме като парченца от пъзел, в който един елемент може да съединиш само с друг, точно определен, за да се получи рисунката. Често обаче съдбата поставя друго парче, почти същото, но почти... е основната идея в „Пъзел“.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!