Смяна на времето: Какво печелим и какво губим от това

26/10/2017, 20:10

В нощта на 28 срещу 29 октомври ще преминем от лятно към зимно часово време. Точно в 4.00 ч. през нощта ще върнем стрелките на часовниците си с час назад. И така до последната неделя на март догодина, когато ще се върнем към лятното време. Колко важен е един час за живота ни и защо все повече експерти настояват да се отмени лятното часово време? Какви са ефектите за здравето, икономиката, енергетиката и дори селското стопанство? Отговорите дава Георги Георгиев в рубриката „На твоя страна” по NOVA.

Смяната на часа започва през 1916 г. – първоначално в северната част на Европа, а вече и в над 70 страни по света. Любопитното е, че има две територии, които имат лятно часово време през цялата година – остров Макуайр (Австралия) и Сан Луис (Аржентина). А целта е една – да се пести енергия, като се използва максимално светлата част от деня. Сметките показват, че въртенето на стрелките икономисва между 0.5 и 3 % от общото потребление на електроенергия. Този ефект обаче става все по-малък. В същото време смяната на времето води до недоспиване, стрес, умора, депресия и нетрудоспособност.

Негативните ефекти експертите оценяват на 131 млрд. евро за лечения на заболявания, причинени от изкуственото придвижване на стрелките. Статистиката сочи, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Бърза помощ нарастват с 12%, самоубийствата – с 66%, а инфарктите – със 75 %. В Европа от години тече дискусия дали действително има икономически ефект от преместването на стрелките и доколко това не вреди на здравето ни. А решението дали да отпадне лятното часово време се очаква до края на годината.