Светослав Иванов: Ние сме царе на повтарящите се ситуации

29/10/2017, 17:49

коментар: Светослав Иванов "120 минути" Бтв

Вече взехме да свикваме, а не трябва. Не защото сме по-големи от природата, а защото има неща, за които само се говори, но никой не действа. Преди време в "120 минути" ви показахме как живеят хората, чиито домове бяха отнесени при наводненията в Мизия, "Аспарухово" и отново в Бургаско. Виновни нямаше, защото всъщност в основата на всичко стои немарливостта, безотговорността, корупцията и нашата собствена склонност да не уважаваме законите.

Не може след всеки по-сериозен дъжд у нас да умират повече хора, отколкото уби мегаураганът "Ирма", връхлетял и Флорида преди месец.

Най-голямото оправдание, естествено, е времето. Но в Бургаско нито паднаха рекордни и невиждани валежи, нито мина без предупреждение от метеоролозите.

Според обясненията на институциите някои от прелелите язовири не са включени в списъка на потенциално опасните. Ако това е така, представете си какво може да се случи в опасните, не дай си Боже. Тоест и тук няма виновни и няма и да има.

Защото вместо да изпращат министри и депутати, управляващи и опозиция трябва да се обединят в едно - да се погрижат за хората, които живеят около подобни водоеми. А, повярвайте ми, потенциално опасен язовир може да е всеки. Институциите проверяват, констатират, че всичко е наред, и накрая водата пак убива. Но ние сме царе на повтарящите се ситуации, трагедии, а очите са все така широко затворени.

Още едно събитие от седмицата - нов закон на ДПС цели да спре вторичното разграбване на КТБ. Ще са ми много интересни дебатите в парламента, защото КТБ и Пеевски в частност не са удобна тема нито за управляващите, нито за опозицията.

Дори чисто информационно този законопроект беше представен телеграфно, сухо, без контекст - сякаш ДПС наистина иска да бори корупцията. Все едно всички са забравили. Позволете ми да се съмнявам. Да се съмнявам, защото си спомням, че КТБ гръмна заради конфликтът между двама бивши бизнес партньори под безпомощния поглед на всички български институции. После ние трябваше да плащаме сметката.

Как в момента да вярваме на думите на единия от Белград, или на другия, който щял да внася текст в парламента, в който иначе не стъпва?

Когато законите са безсилни на това ниво, какво остава за обикновените хора, освен поне надеждата, че калта няма да залее къщите им? Че институциите ще са свършили работата си, за да ни извадят от българската кална реалност, която сами си правим и сами си поддържаме.