Българин е главен архитект на квантов софтуер в “Гугъл”

12/11/2017, 13:23

Тази година голямата награда “Джон Атанасов” получи Васил Денчев. Тя му бе връчена на специална церемония от президента Румен Радев.

Държавният глава раздаде 15 отличия на млади български учени в областта на компютърните науки в 4 категории. Отличието се присъжда за изключителни постижения в областта на компютърните науки в национален и световен мащаб на българи до 35 г., независимо къде развиват научната си и изследователска дейност.

Младият учен Васил Денчев е роден във Враца през 1984 г., където минават и ученическите му години. Завършва тогавашния техникум по механоелектротехника. Висшето си образование получава в САЩ, където придобива бакалавърска, магистърска и докторска степен. Сега младият мъж е доктор по компютърни науки и главен архитект на квантов софтуер в “Гугъл”.

Според собствените му признания научните му интереси и професионален опит са предимно в сферата на квантовата информатика, която привлича неговия интерес по време на следването му. Първите му научни постижения включват успешно разработена система за контрол и стабилизация на оптически интерферометър, позволяваща

сигурно

разпространение

на квантови

криптографски

тайни ключове,

както и успешно разработена компютърна система за автоматична характеризация на източници и детектори на единични фотони.

Веднага след награждаването си Денчев се завърна в родната си Враца и заяви, че такова признание от президента на България го мотивира да работи още по-усърдно.

“Церемонията по награждаването беше прекрасна - допълни Денчев. - Беше в Гербовата зала на президентството, аз се почувствах много специален, когато прозвуча химнът на България. Бях впечатлен от портретите на Левски и Ботев, които видях там. Почувствах се много горд, че съм част от тази атмосфера и това събитие.”

В техникума, където Васил е завършил, сега професионална гимназия, той се срещна с ученици, пред които изнесе интересен урок за новостите в сферата на квантовата информатика. Пред днешните възпитаници на гимназията Денчев сподели радостта си, че помним Джон Атанасов, който е роден и израснал в Америка, но е от български произход и това е причина да се гордеем с него. Според него паметта ни държи жива за неговия принос в изобретяването на компютъра.

“Чувствам се много горд с тази награда - каза Денчев. Тя означава, че може би и аз съм допринесъл нещо за развитието на информационните технологии. Когато бях ученик в техникума, бях амбициран да отида в чужбина да продължа образованието си. Не знам защо точно така реших, може би ми се струваше, че има големи перспективи за обучение в чужбина.

Много се интересувах от информатика, компютърни науки и впечатлението ми беше, че образованието в Америка или в Западна Европа е доста по-съвременно и по-напреднало, отколкото образованието в България. Въпреки че то също е много добро, но просто такава ми беше амбицията. От друга страна, исках да видя и света, да попътувам извън България, това също ми беше мотивация.”

Амбициозният Васил установява, че

светът е много

предизвикателен

и пълен с

красиви места

Като истински патриот обаче смята, че родният му град е най-красивият. За него Врачанският Балкан е несравним с нищо видяно. Денчев заминава за Щатите, когато е на 18 г., и вече 15 г. живее и работи там. Личи му, че изпитва носталгия по родния край - спомня си за ученическите походи до водопада Скакля, до пещерата Леденика и още много красиви места в Балкана.

Сблъсквайки се пък с чуждото образование, разбира, че в техникума се е обучил на много добро ниво, въпреки че не бил сред смятаните за елитни училища във Враца.

“Тогава имах интерес към техническите науки и се записах в специалност “Радио- и телевизионна техника” - разказва Васил. - Просто ми беше страшно интересно да уча тези неща и мисля, че това също ме насочи впоследствие към компютърните науки, да уча програмиране и алгоритми и софтуер. Механотехникумът във Враца ми даде този старт да развия интересите си още от тази ученическа възраст и след това да продължа в бакалавърската степен с информатика.”

Сигурно е прав - когато започва да учи в САЩ, там му признават някои от курсовете, които е вземал в техникума. При това ги признават на нивото на бакалавърската степен и отпада необходимостта да полага подобни изпити повторно. Когато си спомня за онова време, младият учен

не забравя да

спомене учителката

си по математика

Здравка

Александрова

“Много я уважавам, защото тя поддържаше високо академично ниво, имаше големи изисквания към всички ученици. Преподаваше материала добре, много добре обясняваше математиката и аз много научих от нея. Тя ми е любимата учителка за прекараните в техникума години”, категоричен е Васил.

Сега Денчев е напълно удоволетворен, защото естеството на работата му съвпада с интересите му. Споделя, че в известен смисъл дори не смята извършваното от него за истински труд, защото му доставя удоволствие.

“Дори да не ми плащаха за него, пак бих работил такова нещо по собствена инициатива - казва Васил. - И най-хубавото е, че тази изследователска научна работа, която правим с нашия екип, е в авангарда на световната наука и технология. Това, което ние правим, има възможност наистина да промени света един ден.

Когато построим квантови компютри, с тях ще можем да решаваме трудно решими задачи по информатика, изкуствен интелект, машинно самообучение, физика, химия, биология, дори бизнес и финанси. Това би имало голям ефект върху различни области на световната наука, технологии и бизнеса.”

Носителят на наградата “Джон Атанасов” е впечатлен, че и у нас се дискутират дебнещите опасности от разрасналата се мрежа на интернет. Категоричен е обаче, че интернет е повече благо за човечеството, отколкото опасност. Като посветен в съвременните изследвания разбира, че във всяка напреднала технология има известни опасности, ако не се използва правилно. Но в никакъв случай никой не трябва да съжалява за развитието им, защото именно тези технологии подобряват живота на хората по света.

Васко казва още, че познава и общува с много българи, живеещи и работещи в САЩ. Убедил се е, че са много удовлетворени, че имат добра работа и живеят според интересите си.

Повечето българи

обаче не са

преживели

носталгията си

към България и съжаляват, че в страната си нямат възможности за перспективна работа.

“Всеки от тях би искал да се върне тук, ако условията бъдат подобрени, уверен е младият учен. - Винаги се радвам, когато чувам добри новини от България, а когато не са толкова добри, ми става мъчно.”

/24 часа