На № 60 на бул. “Сливница” се намира градската пожарна. Тя е преместена на това място, в сграда, проектирана от арх. Стоян Дучев през 1969 г.

Зданието е ценно със своята функционалност. Историята започва през 1879 г., създадена от първия кмет на града Велико Христов. Тогава тя се намирала в двора на общината - зад Градския съд, а наблюдателницата била малко под Градския часовник. По това време пожарите са често явление поради това, че къщите са предимно с дървени фасади.

При пожар през деня се сигнализирало с биене на камбана, стрелба или вдигане на знамена с различен цвят, с които се указвала посоката на инцидента. При нощни пожари се сигнализирало с фенери. Пожарникарите били доброволци, предимно хамали от пристанището. Наричали ги „тулумбаджии”, по името на помпите тулумби, с които работели. Годишно получавали по една връхна дреха, чрез която се отличавали.

Първи командир на пожарната е Пюзант Ованезов, който заема този пост от създаването й до 1900 г. През 1890 г. Общинският съвет възлага на инж. Сава Димитриевич спешно да проектира и изгради 24-метрова кула за наблюдателница. В условията на търга се упоменава, че тя трябва да се построи максимално бързо, понеже старата дървена кула е подпряна на колове и всеки момент може да се срути. Кулата е изградена в края на 1889 г. Тя продължава да съществува и днес, но с друга функция - на Градския часовник. През 1896 г. пожарната е преместена в сградата на бившата турска военна болница, която се намирала зад хали „Искър” на ул. ”Д-р Пюскюлиев”. Там тя се помещава до 1969 г.
Срещу пожарната се намира ученическият комплекс, наричан Техникумите. Тук са съсредоточени три професионални гимназии. До булеварда е професионалната гимназия по машиностроене и автотранспорт, проектирана през 1954 г. от арх. Димитър Стоянов. Зад нея е професионалната техническа гимназия (бившият техникум по механотехника). Зданието е проектирано през 1963 г. от арх. Георги Павлов. В края на комплекса е професионалната гимназия по електротехника, проектирана от арх. Ганка Калянджиева през 1973 г.

Булевардът преминава покрай спортния комплекс „Локомотив”. Той се състои от зала за хандбал и ръчни игри, построена през 1964 г., зала за борба, две футболни игрища и други по-малки спортни площадки. През 1970 г. в комплекса е построена закритата лекоатлетическа писта. Състоянието на сградния фонд изисква саниране.

Вдясно от спортния комплекс се вижда варненският затвор. Той е построен по германски проект през 1929 г. от чешко-австрийската строителна фирма „Пител Браузеветер”. Навремето е бил един от най-модерните в страната. Преди да бъде преместен на това място, затворът се намирал в сградата на днешния музей за история на Варна на ул. „8 ноември“, а по турско време зад конака - днес Държавен архив.

Преди булевардът да пресече ул. ”Вяра”, през 1987 г. арх. Симеон Саралиев проектира сградата на СП „Лазур”, известна на варненци като дом „Младост”. За времето си комплексът представлява модерен център за лечебни и козметични процедури. Арх. Саралиев разчупва шаблона на социалистическото строителство и проектира сграда със запомнящ се образ, като умело обединява вътрешното пространство с басейна и комуникациите.
След пресечката с ул. ”Вяра” в последните години се оформя вторичен градски център. Тук са изградени стандартните като архитектура търговски сгради, представящи веригите „Пикадили”, „Мосю Бриколаж”, сградата на „Пфое Мол“.
Реал Мадрид с изявление след сбиването между Валверде и Чуамени
Дата: 07/05, 23:55
Връщат отменените състезания на Никола Цолов в календара
Дата: 07/05, 23:48
Министърът на външните работи на Северна Македония: Не сме готови за промяна на конституцията
Дата: 07/05, 23:41
Евтим Милошев е номиниран за министър на културата
Дата: 07/05, 23:35
1500 кораба са блокирани в Персийския залив
Дата: 07/05, 23:28