ЗАРАДИ МАЛОУМНИ ПРАВИЛА В БЪЛГАРИЯ Е НЕЗАКОННО ДА СТАНЕШ ДОНОР

---

 

Юлия Георгиева

Стотици българи са обречени на смърт, защото нямат шанс да бъдат трансплантирани. Сред тях е и варненецът Виктор Николов, който през 2011 г. започна кампания за набиране на средства за трансплантация на бъбрек в чужбина. Той няма да търси донор, защото такъв ще стане баща му. Защо в чужбина? От една страна у нас не се прави присаждане на орган от жив донор с друга кръвна група. От друга, ако се намери здрав кандидат от същата група, той трябва да е максимум до първи братовчед. Иначе е незаконно от гледна точка на българското законодателство. 

„От началото на своята кампания по набиране на средства за трансплантация в Германия получих множество предложения от мои приятели, далечни братовчеди и непознати хора за кандидати за донор. Всички те обаче не могат да направят нищо, защото глупавият закон в България за донорството го ограничава единствено до първи братовчеди. Така че дори някой да иска да ми помогне, той да няма правото да го направи. В България повечето семейства са с едно, максимум с две деца, което също много стеснява кръга от потенциални донори. Трансплантации вече почти няма като цяло, а са нужни по около 70 поне годишно. Какво излиза? Излиза, че човек с бъбречна недостатъчност е обречен да умре само и единствено заради това, че се е родил тук, в България. А аз и останалите болни искаме единствено шанс да оживеем, нищо повече“, коментира Виктор. 

Младият татко, както и всички останали, наредени на дългата опашка за бъбрек, не могат да се примирят с факта, че България, която е на първо място по смъртност от катастрофи в Европа, проблемът с трансплантациите би могъл да се реши лесно само с няколко поправки в закона. „Дори може да се копира моделът на Испания, която е на първо място в ЕС по трансплантации“, пояснява Виктор. Ако законотворците проявят малко инициативност, страната може да покрие нуждата от органи, така че да не се налага хората да бягат в Пакистан или пък да емигрират в чужди държави. „Но истината е, че на никого от властимащите не му пука за съдбата на обикновения, малък пациент. Кой има интерес да има толкова много болни в хемодиализните центрове, ако не интереси, свързани с големите сделки за консумативи, които болниците трябва да правят? Нали трябва да се прехвърлят едни пари в нечии джобове. И това е по-важно от съдбата на стотиците човешки животи, които могат да бъдат спасени“, коментира още Виктор Николов.

Младият татко вече трета година е на диализа. „Диализата изсмуква всичко от теб. Органите започват да се скапват един по един и се превръщаш в негоден за трансплантация. От там се превръщаш в жив труп, тежест за околните и единственото, което остава, е да чакаш смъртта да ти разпише сметката в края“, завършва Виктор. 

 

Дарителски сметки

В левове: BG96FINV91501315130703

В евро: BG18FINV91501315132301

BIC: FINVBGSF

Първа инвестиционна банка

Титуляр: Виктор Николов

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.