„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: АНТОН НОВАК ПРОЕКТИРАЛ ПАРКА НА МУЗЕЯ „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК”

22/10/2012, 10:49

Краят на бул. „Сливница“ е при кръстовището с бул. „Ян Хунияди“. Там се намира националният парк-музей „Владислав Варненчик”.

Изграден е в памет на загиналите в известната битка на народите срещу турците, състояла се през 1444 г. През 1443 г. папа Евгений IV обявява свещена война на турците под предлог спасяване на християнския свят. Папската армия е съставена от поляци, чехи, унгарци, хървати, румънци, украинци, власи, словаци, българи и папски войници. Войските се предвождат от полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягeло. Главнокомандващ е унгарският крал Янош (Ян) Хунияди. През същата година войските предприемат поход и достигат до София и някои селища по поречието на Дунав, но поради лошото време походът е отменен. Повтарят го на следващата година. Решителната битка се състояла на 10.Х.1444 г. край Варна. Съюзните войски губят битката, а Владислав ІІІ Ягело е убит. След битката е наречен Варненчик.

През 1854-1855 г., по време на Руско-турската война, поляци от дивизията на граф Замойски издигат на северната (по-малката) могила паметник на загиналите, но той престоява не повече от година и според някои сведения е разрушен от иманяри.

През 1924 г. на южната могила, където днес се извисява кръстът, по проект на арх. Михайло Парасчук е издигнат гранитен призматичен паметник с надпис. През 1934 г. по инициатива на полк. Петър Димков е изграден организационен комитет за изграждане на парк-паметник. Учреден е управителен и почетен представителен комитет. Председател на управителния съвет е полк. Димков. В него влизат кметът на града Я. Мустаков, инж. Любомир Димов, подполк. Пенев, подполк. Германов, арх. А. Франгя, Карел Шкорпил, Велико Гочев, Крум Смиленов, Иван Иванчев, А. Желев и други, разпределени в различни подкомисии.

Паркът е проектиран и изграден от Антон Новак, а мавзолеят - от арх. Франгя. Антон Франгя разработва фасадата от бял врачански камък в почти квадратна форма, като акцентира върху голямата входна полуобла ниша, която води към квадратно помещение. Интериорът е пластично разработен с три изрязани полукръгли ниши, които разчленяват и обогатяват вътрешното пространство. Стените са изработени от гипсова мазилка с плитко фугирани квадрати. В нишата на южната част има врата, която води към откритата по време на строежа тракийска гробница, датираща от ІV в. пр.Хр. Мавзолеят паметник е открит на 4.VІІІ.1935 г. от цар Борис в присъствието на министри, дипломати, варненските първенци и 30-хилядно множество.

През 1964 г. паркът променя облика си. Под ръководството на арх. Камен Горанов в екип с арх. Йордан Юруков, художниците Г. Богданов и О. Богданова, скулптурите К. Сивилев и Л. Маринова и със съдействието на научните сътрудници Дойно Дойнов и Ценко Генов е построена музейна зала с оригинални експонати от битката. Разширен е паркът. Изградени са каменни саркофази, символизиращи гробници на различните националности, участвали в битката. Върху саркофазите са поставени плочи с барелефно изработени гербове. Пространствено експозицията е решена от художника Сами Бержано. След построяването на музейната зала (арх. Й. Юруков) комплексът е наречен Парк-музей на бойната дружба 1444 г.

През 1964 г. близо до портала е издигнат паметник на Ян Хунияди, изработен по проект на художника Петър Михайлов и скулптиран от К. Сивилев и Лиляна Маринова. Във фигурата не е търсена визуална прилика, а събирателният образ на рицаря от армията на папата, със силно художествено и емоционално въздействие. Обобщените архитектурни форми и грапавата фрактура на материала правят фигурата монументална.

Основаната заслуга за създаването на парк-паметника варненци дължат на полк. Петър Димков. Той идва във Варна през 1934 г. като командир на 8-и приморски полк. Престоява тук две години. За това кратко време става инициатор за изграждане на Аспаруховия парк, Паметника портал пред казармите на 8-и приморски полк и Парк-музея „Вл. Варненчик”. Той е не само инициатор, а лично участва в изграждането им.

Полк. Димков е роден в София на 20.ІІІ.1886 г. Първоначално учи в училището на Денкооглу. През 1889 г. с група деца е изпратен да учи на държавна стипендия във Военното училище в Петербург. Служи в руската войска. През 1909 г. е подпоручик в 25-и Драгомански полк в Цариброд. Участва във войните, в които е раняван 6 пъти. Проявява командирски качества. По време на Балканската война много войници умират от холера. С методите на народната медицина Петър Димков лекува своите войници и нито един от тях не умира от болестта. Това го подтиква да продължи да се занимава с народна медицина.

След войната изкарва счетоводни курсове във Виена. Там се запознава с много медицинска литература, която му превежда неговата съпруга. От 1922 до 1936 г. служи като командир в Бургас, Карлово, Варна и София. Наред с военните задължения се занимава и с народна медицина, лекува хиляди хора. Съставя „Български рецептурен сборник” и става най-изтъкнатият български народен лечител. Умира на 5.Х.1981 г.