Тъжната история на бездомника Димитър, който мечтае за топла Коледа с децата си

28/12/2017, 03:20

Димитър е 57 години от Средец. Няма висше образование, но от малък е научен да работи с тесла и тухли. Историята на живота му не е окичена с цветя и блясък, напротив - той е един от онези, които спят по пейки и пушат фасовете от земята, пише "Флагман". Митко е един от 30-те обитатели на Центъра за временно настаняване на бездомни хора в бургаския кв. Акациите. Щастлив е, че през студените месеци ще има покрив над главата си, но мечтае за уютна Коледа, която ще прекара с трите си деца, които го мислят за мъртъв.

Допреди 4 години Митко има работа и живее с майка си в малка схлупена къща в Средец. Припечелва от строителство и канализации, за да докара вкъщи храна и вода. Съдбата обаче го разделя с майка му, която си отива внезапно заради тежка болест, а скромният им дом остава без покрив, причина поради която бива и съборен.

Така преди година и половина Митко остава на улицата сам. Живее по улиците, пейките и нощува по вагоните. Шеговито разказва, че не е сполучил в любовта. Женил се е 2 пъти, но неуспешно. Има 3 деца - две момчета и едно момиче. Те обаче живеят и работят в чужбина.

„Децата ми са навън, не се прибират в Бургас, то няма и къде. Не поддържат контакт с мен. Никой не ме знае и къде съм. И да питат, няма кой да им каже. Даже може да мислят, че съм умрял”, с болка на сърцето признава Митко.

Един ден на улицата срещнал възрастен човек. Непознатият му обяснил за Центъра за временно настаняване в Бургас. Тогава 57-годишният мъж решил да отиде и да се помоли за подслон.

„Доволен съм много. Дават ни храна, облекло, чисти чаршафи и Господ ме чува. Добре, че сме тук. Виждате какво е времето навън, как се оцелява в такъв студ?! Когато спах по вагоните, ме болеше кръста, боледувах. Благодарен съм за това, което имам тук. На мен ми дотегна година и половина само по пейки и на улицата”, спомня си лошите моменти мъжът.

Центърът за временно настаняване в бургаския ж.к „Акациите” е почти препълнен за студените месеци Капацитетът му е за 30 бездомници. Митко ще трябва да освободи своето легло през март. Той обаче се страхува, че пак трябва да се върне на улица.

„Сега търся работа, има ли работа - веднага отивам. Питам навсякъде. Има много фирми, но като чуят, че сме бездомници, не ни искат. Има и такива, които ни наемат и плащат в началото, колкото да ни привлекат, после ни лъжат и ни гонят, без да платят. Когато дойде март месец, пак на пейките ще отида. Къде да намеря 400 лв. за квартира? Не пия, пуша само фасовете. Иска ми се да хапна кашкавал, сирене, защото случвало се е да седя по 3 дни гладен”, каза още Митко.