„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: ЛИЧНО КНЯЗ БАТЕНБЕРГ ИЗБИРА МЯСТОТО НА КАТЕДРАЛАТА

29/10/2012, 08:51

Днешният площад “Св. св. Кирил и Методий”, който често определяме като центъра на Варна, дори не е съществувал при освобождението на града от турско робство.

Мястото, на което се оформя той, впоследствие е било извън пределите на града. Изграждането му обаче започва през 1896 г. след построяването на катедралния храм „Свето успение Богородично”. Въпреки че по това време тук все още няма постройки, районът бързо започва да се нарича Катедрален площад.

Първите сгради на площада са построени в края на 1890 г. Това са наблюдателната кула на пожарната команда, сега позната като Градския часовник, и зала „Съединение”. През 1894 г.е построен Паметникът на загиналите войници и офицери от 8-и приморски полк в Сръбско-българската война, водена през 1885 г. След тях около площада последователно са изградени през 1900 г. Практическото училище „Трудолюбие” (днешният Матроски клуб), Варненската и Великопреславска митрополия (1902) и Юнашкият салон (1910). С това в основни линии се завършва обликът на площада.

Името си той придобива малко по-късно. През 1935 г. във връзка с 95-годишнината на митрополит Симеон градската управа решава да му отдаде почит и да кръсти Катедралния площад на негово име. След 1944 г. той е прекръстен на „Варненска комуна”. Оригиналното му наименование - “Митрополит Симеон”, е върнато през 1992 г., а от 2000 г. той се казва „Св. св. Кирил и Методий”.

Акцент на площада и символ на града е катедралният храм „Свето успение Богородично”. Мястото, върху което е изграден, е избрано лично от княз Александър I Батенберг. Той прави и първата копка на 22 август 1880 г. със специално изработена за целта сребърна лопатка.

Храмът е кръстокуполен, с един централен и четири странични купола, триапсиден и трипрестолен. Проектът е на руския архитект Иван Маас от Одеса, но в процеса на изграждането му тревненският майстор уста Генчо Кънев прави много промени и внася свои виждания.

Притворът е по продължение на средния кораб, който образува основата на камбанарията. До сводестите врати водят високи стълбища. Два корниза, основен и етажен, опасват фасадите и придават допълнителна красота на сградата. Под главния корниз са изградени най-характерните пластични елементи, които се състоят от кръстове, кръгове и други фигури. Зидарията е каменна. За основите са използвани камъни от разрушените крепостни страни. Първоначално храмът е без камбанария. Такава се изгражда през 1940-1943 г. от арх. Ст. Попов и инж. Веселен Савов. Архитектурата на храма е смесица от италиански, руски и неовизантийски стил. Открит е с тържествен водосвет и божествена литургия, отслужена от митрополит Симеон, на 30 юли 1886 г. Избраното име на храма е на руската императрица Мария Александровна и в чест на Света Богородица.

Средствата за изграждането на храма се набират по най-разнообразен начин. За него доброволно дадени правят много варненци, лична помощ оказва и княз Батенберг, теглят се кредити, субсидии отпускат държавата и общината. Разиграва се дори лотария, парите от която отиват директно за строителството на катедралата.

Съвременният си облик храмът не добива от раз, а през годините се надгражда и обзавежда от многобройни майстори. През 1897 г. майстор Нико Мавриди с остатъците от дървения материал изработва троновете. Лично руският император Николай подарява 42 малки и 3 големи икони за катедралата през 1901 г., а през 1908 г. добавя още 8. Подът е застлан с керамични плочки през 1911 г. Тогава са подменени и дървените черчевета с метални. През 1915 г. е изграден балконът за хора. А парното отопление е поставено през 1942-1943 г. Изографисването на храма започва през март 1949 г. и се извършва от колектив художници с ръководител проф. Николай Ростовцев. В групата на майсторите, които работят по стенописите, са художниците Карло Йорданов, Господин Георгиев и декораторите Дико Шишков и Александър Сорокин. За да могат да свършат качествено работата си, е премахната старата мазилка. Заедно с изографисването художникът резбар Петър Кушлев изработва полилеите и горната част на централния олтар. Владишкият трон пък е сътворен от Васко и Филип Иванови. Амвонът и проскитария са дело на Кузман Макариев Блаженов, сина му Макари и Нестор Траянов. Витражите са поставени през 60-те години - на светиите Кирил и Методий, Сава и Ангеларий. През пролетта на 2000 г. са позлатени кубетата. През същата година по проект „Красива България” е обновена и фасадата. Иконите са реставрирани през 2001 г. и е инсталирано декоративно осветление.

Днес катедралният храм е туристическа и архитектурна забележителност и паметник на културата от национално значение. Редно е да се помисли в перспектива за реставрация на фасадите и тяхното почистване до оригиналния цвят на камъка, който е потъмнял от замърсявания.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!