След помилване: Над 500 затворници са пуснати на свобода

02/01/2018, 15:11

Снимка Булфото

595 осъдени на лишаване от свобода са на свобода, показват данните на прокуратурата към 30 септември. На 100 престъпници 7 се разхождат на свобода и избягват присъдите си. Прокуратурата не желае да съобщи имената на осъдените, датата на влизането на присъдата им в сила, както и номерата на делата им, съобщи Пик.

Според последния годишен доклад на държавното обвинение в края на 2016 г. има 593 осъдени, които не са вкарани в затвора. Същата година на лишаване от свобода са осъдени 7769 души (от доклада не става ясно при колко от тях присъдата е условна), а 16 - на доживотен затвор. Ако приемем, че при всички става дума за ефективно наказание, излиза, че 7% от осъдените на затвор не са стигнали до него. Най-много са незадържаните от софийския апелативен район - 234, следват Пловдив със 122 и Велико Търново със 111. На четвърто място е апелативният район на Варна с 92, а Бургас е последен в антикласацията с 29 укриващи се. Интересното е, че и на спецпрокуратурата, която по това време още се занимаваше само с организираната престъпност, й "висят" трима неоткрити престъпници, а на военната, където дела почти няма – двама.

Числата показват, че изчезналите осъдени през предишните години са повече - 636 към края на 2015 г. и 712 в края на 2014 г. Сред известните бегълци са дупнишките братя Галеви и Илиан Тодоров от Перник, осъден за две убийства пред дискотека "Соло". Също и бившият полицай Александър Вълков, осъден за убийство след процес, проточил се 17 г. Преди 2 г. Вълков лично чу 7-годишната си присъда във върховния съд и прокуратурата не направи нищо за задържането му, пише Сега. През 2015 г. главният прокурор Сотир Цацаров предложи и парламентът прие промени в НПК, според които на осъдените със забрана да напускат страната се отнемат личните документи и се издават заместващи. Тази мярка не проработи, защото трябват и промени в Закона за личните документи.

Сред последните промени в НПК, писани и приети набързо през лятото, попадна и тази, че съдебните актове по ефективните присъди вече се публикуват в интернет не незабавно, а след като прокуратурата даде знак, че са предприети действия по изпълнението на присъдата. Абсурдността идва от това, че осъдените не чакат на онлайн регистрите, за да се информират за съдебните решения. По закон препис от присъдата се изпраща на прокурора за изпълнение. Това става до 7 дни от влизането й в сила. Този срок, в който делото пътува от последната инстанция до съда, от който е тръгнало, а после към прокуратурата, може да се използва от осъдените да се укрият. Със задържането на осъдения и отвеждането му до затвора се заема съдебната охрана. Ако до месец тя не успее, се обръща към МВР и човекът се обявява за издирване. Издава се и европейска заповед за арест. Укриващите се не извършват престъпление, ако са дочакали края на делото си и тогава са изчезнали, обясниха прокурори.