„СГРАДИТЕ НА ВАРНА”: ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА БИЛА НАБЛЮДАТЕЛНИЦА ЗА ПОЖАРИ

---

Часовниковата кула и зала «Съединение» са построени в края на 1889 г. с решение на общинския съвет при първия кметски мандат на Кръстьо Мирски. 

Първоначално кулата е предназначена за наблюдателница на пожарникарите. До тогава е съществувала дървена кула, която била полуразрушена, а още през ХVІІІ в. е имало часовникова, наричана Сахат тепе.

Проектирана е от градския инженер Сава Димитриевич с височина 20 метра. Допълнително се взима решение да бъде 24 метра. Часовниковият механизъм е доставен и монтиран от известния поборник и часовникар Отон Иванов.

Кулата е разчленена хоризонтално на четири пояса. Долният е квадратен и най-висок. Тук е изграден засводеният вход, който завършва с архиволта и ключов камък. Ъглите са изразени с вертикален пояс от профилирани блокчета, издадени над зидарията.

Вторият пояс е отворен с тесни засводени прозорци, подчертани с каменна архиволта и ключов камък. Третият пояс е по-тясно квадратно тяло със скосени ъгли. В осите на стените са поставени кръгли прозорци с каменна рамки, защитени с метална решетка. Четвъртият пояс е подобен на третия, но тук стените са отворени с двойка тесни прозорчета, свързани с импостите. В осите на прозорците са разположени кръгли часовници, които застъпват и чупят главния корниз. 

Кулата се извисява с купол, увенчан с осмоъгълна камбанария, отворена от четирите си страни. Камбанарията завършва с купол и висок шпил. Със своеобразната архитектура, разчупен обем и височина градският часовник е туристическа забележителност и един от акцентите в градското ядро. 

Часовниковата кула е тясно свързана с живота на Отон Иванов. Той е един от мнозината интелегентни и предприемчиви българи, възрожденски дейци и поборници, които след Освобождението се заселват във Варна.

Отон Иванов е роден в Пловдив на 20.Х.1850 г. Учи в Пловдив и Панагюрище. Научава часовникарския занаят от баща си. Бил е хайдутин в легендарната чета на Илю войвода. През 1871 г. полага клетва лично пред Васил Левски. През Априлското въстание е член на революционния комитет на Пазарджишки окръг. Назначен е от Георги Бенковски за ръководител на комитетската полиция. Край Асеновград е ранен. Преоблечен, прави опит да се добере до Пловдив, но е заловен и осъден на смърт чрез обесване. Поради амнистия присъдата е заменена с доживотен затвор на остров Кипър. След Освобождението става околийски секретар на Пещера. По молба на Захари Стоянов написва „Кратки бележки за Априлското въстание”. През 1893 г. отваря часовникарско ателие, което се намира в кулата на градския часовник, и безвъзмездно се грижи за него до края на живота си. Умира през 1932 г. След неговата смърт за часовника се грижи синът му Иван Отонов.

Заедно с часовниковата кула е построена зала „Съединение”. До построяването й малкото културни прояви се провеждали в салоните на конака, турските казарми и т.нар. зала „Конкордия”, която се намирала в частния дом на търговеца Паруш Георгиев на ул. ”Хан Крум”. При пожар къщата изгаря и спешно се налага да се построи градска зала.

Залата е проектирана от арменския архитект Кюрдян, който идва от Цариград. Открита е в края на 1890 г. с гастролирането на софийската драматична трупа „Основа”.

От архитектурна гледна точка интерес представлява източната фасада, изградена в стил италиански ренесанс, с богат примес на елементи от арменската архитектура, което й придава особен чар.

Залата се използва за сказки, чествания, балове, както и като театрален салон. От 1909 г. в нея се прожектират филми. През 1914 г., когато е открита дизеловата електроцентрала, е електрофицирана. След направено преустройство, от 12.ІХ.1921 г. залата става общински театър. На 9.ХІІ.1934 г. тук е открито Радио Варна. През 1965 г. по проект на арх. Камен Горанов залата е преустроена основно и става филиал на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров” под името „Варненска комуна”. Сегашния вид добива през 2007 г., когато в северната част е направена пристройка по проект на арх. Д. Стефанов, в която е поместено входното пространство и сладкарница. От своето построяване до днес градският часовник и зала „Съединение” са емблема на града и паметник на архитектурата от местно значение.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.