Пенсионери стягат сватби в нов клуб в „Младост“

---

 

Радост облива лицата на пенсионери от район „Младост“, докато бързат към дървена постройка край входа на Техническата гимназия. Причината е, че мястото ще се превърне в техния нов, шести клуб за срещи и разговори в сивото и безпарично ежедневие. За откриването са помогнали дарители и районното кметство. За празника са пристигнали гости и от други клубове. Подготвена е музикална програма, спазена е и традицията за посрещане с хляб и сол. Пристига и районният кмет Йорданка Юнакова, която веднага бива обсипана с цветя и благодарности за оказаното съдействие. Шеф на новата структура ще е Мария Алексиева, решило районното ръководство. 

В началото, когато са започнали да се организират, възрастните хора са били 37, а сега са над 930 членове. Гордеят се, че имат единомислие, общи мероприятия и искат да покажат, че и те са хора на това общество. Имали нужда само от местенце за игра на карти и табла и да отбелязват заедно бележити дати. Шегуват се, че вече смятат да си организират и сватби. Не че това им било основната цел, но все пак не било добре човек да е сам, особено в старостта. 

Последните 3-4 години кипял бурен живот в „Младост“. Ходели колективно на екскурзии. На последното отиване на Камчия например над 80-годишни жени с треперещи ръце отпивали от халбата бира и благодарили за възможността, която не са имали от 20 години, да излязат някъде на заведение. 

 

Не слушат съветите на министър Найденов за кооперативното агне

 

Някои ще посрещнат Гергьовден, други няма да могат заради финансовите си ограничения, разказват те самите. Нерядко клубовете подпомагали свои членове. Не са чули съвета на министъра на земеделието Мирослав Найденов да се кооперират в купуването на агнешкото. Казват, че най-много обичат да се кооперират благодарение на доброто, което носят в душата си. Духовното за тях било над материалното. Дали ще е агне, пиле или постна чорбичка, важното е да носи заряда на доброто. Цитират Библията, където е казано да не бъдем тщеславни и да се обичаме един друг.

 

Миланка Тодорова, Председател на клуб №4 в „Младост“, член на общинското ръководство на „Пенсионерска организация 2004“

Искаме да сме полезни

Пенсионерските клубове са място за общуване. Нашата кметица и целият й екип допринесоха за поредната придобивка, радост и възможност на хората от втората младост да покажат, че са живи и здрави и могат да бъдат полезни. 

Дълги години се подготвяше откриването на този клуб. Поне 40-60 души от дружеството нямаха място за общуване. Сега хората ще започнат да се записват като клубни членове. 

 

Анкета

 

Как живеете?

 

Никола Козмов

Намираме начин да оцелеем

Ще посрещнем празника вкъщи. Ще се съберем свои хора. Е, агнешко няма да си купим. Нямаме пари. Ние сме бедни пенсионери. 

18 години бях военен. 51 години имам трудов стаж. Пенсионер съм отпреди демокрацията. Сега не съм доволен от живота. Жена ми почина. От нея вземам 44 лева и пенсията ми става 305 лв. Не стигат за нищо – отиват за сметки, за лекарства. За храна не стигат. Намираме му начин. 

 

Пимон Григоров

Работя за семейния бюджет

Човек, като иска да се събира, има къде да го прави. Аз работя, независимо че съм с пенсия, за да свържем двата края. Парите не стигат за никого. 

 

Дена Иванова

Как ще стигат пенсиите

Няма значение какво ще ядем. Да сме живи и здрави, да сме заедно. За този клуб сме събирали пари по 2 линии. Аз съм от 50-а година тук. Първо бяхме в един двор. Когато трябваше да правят блок, изместиха го тук. Но го взе СДС-то половината и другата част беше за съвета. И така останахме без клуб. Как ще стигат пенсиите, то най-напред тока не може да платиш, пък вода, телефон... Нямахме досега къде да се събираме, да играем, да пеем. 

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.