По 20 000 на година си отиват от инфаркти, инсулти и рак

31/01/2018, 14:35

Основно предизвикателство за здравето на гражданите и приоритет за бъдещи активни интервенции са хроничните незаразни болести, които са основни причини за смърт и намалена работоспособност.

Това е един от изводите в одобрения от правителството годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите, съобщава Inews. Посочва се, че най-голям негативен дял имат болестите на органите на кръвообръщението, в т.ч. мозъчно-съдовата болест и злокачествените заболявания (т.е. причиняващи инфаркти, инсулти и онкологични заболявания). Те формират и най-големия дял от т. нар. предотвратима смъртност, която ежегодно отнема живота на над 20 000 души у нас.

В доклада се отбелязва, че прилагането на целенасочени политики по отношение на тези основни групи заболявания може да доведе до значителни подобрения на индивидуалното и общественото здраве, още повече, че тяхна основна характеристика е пряката им обвързаност и повлияност от факторите на външната среда и начина на живот. Докладът анализира здравното състояние на гражданите през 2016 г., извършените дейности и разходваните средства за изпълнение на основните цели и задачи в областта на здравеопазването. Направен е анализ на основните показатели за здравното състояние на населението и факторите, произтичащи от демографското състояние, социално-икономическите условия, околната и трудова среда, както и начина на живот. Документът разглежда изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г.

Подробно е представено въвеждането на Национална здравна карта със задължителен характер и свързания с нея механизъм за селективен подбор от страна на НЗОК на лечебни заведения, с които публичният фонд сключва договори. Анализирано е преструктурирането на основния пакет здравни дейности, заплащан от бюджета на НЗОК, с разширяването на дейностите в областта на промоцията и профилактиката на заболяванията, извеждане на болнични дейности за извършване в амбулаторни условия, създаване на условия за развитие на дейности по продължително лечение и въвеждане на изисквания за осигуряване на комплексна диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на определени категории заболявания.

Разгледани са още регламентирането на интегрираните здравно-социални услуги за деца и възрастни, които да се осъществяват от лечебни заведения, както и промените в регулацията на лекарствения сектор, които доведоха до подобрено ценообразуване, договаряне на отстъпки и въвеждане на оценка на здравните технологии.

Според доклада, данните за здравното състояние на населението като цяло показват трайни подобрения, свързани с намаляване на смъртността и заболеваемостта, особено в младите възрастови групи. Макар че страната ни все още изостава в сравнителен план по много от средноевропейските показатели, се установяват обективно отчетени тенденции за динамичното подобрение на показателите. Прави се извод, че резултатите от дейностите по Националната здравна стратегия 2020 през първата година от нейното действие са положителни, а поставените цели и формулираните приоритети и политики съответстват на идентифицираните предизвикателства пред здравето на гражданите.