Варненската среща ЕС-Турция е под въпрос

24/02/2018, 09:00

Председателят на ЕС Доналд Туск заяви, че заради провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море следващият Европейски съвет ще реши дали изобщо да се проведе среща на върха ЕС-Турция във Варна.

Туск каза още, че е разговарял с лидерите на Кипър и Гърция по този повод: „От името на всички европейски лидери бих искал да изразя нашата солидарност с Гърция и Кипър, като настойчиво призовавам Турция да спре тези свои действия. Отново подчертавам суверенното право на република Кипър да експлоатира националните си ресурси според европейското и международно право, включително и конвенцията на ООН за моретата. Тези действия противоречат на ангажиментите на Турция за добросъседски отношения и нормализирането им с всички страни-членки. Готови сме да сътрудничим с Турция, като на Европейския съвет през март ще оценим дали са налице условията за провеждането на срещата на върха ЕС-Турция във Варна на 26-ти март“, изтъкна Доналд Туск, цитиран от БГНЕС.

В същото време на срещата си в Брюксел лидерите на Европейския съюз бяха разделени по въпроса за вноските си, с които да запълнят дупката, която се отваря от напускането на Великобритания догодина. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че 27-те лидери искат повече средства за отбраната, миграцията и сигурността. Но няма съгласие дали страните ще плащат повече в общия бюджет, за да покрият разликата от 15 милиарда евро годишно след Брекзит.

"Много от тях са готови да допринесат повече за бюджета след 2020 година. Ясно е, че приоритетите са свързани с размера на бюджета и в този контекст трябва да се справим с разликата в приходите, причинена от Брекзит“, каза Туск. Шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че 14 или 15 държави са се съгласили да увеличат своите вноски, но останалите още не са решили или се противопоставят. „Дискусията беше по-малко конфликтна, отколкото очаквах“, добави Юнкер, който по-рано предупреди, че страните-членки трябва „да плащат повече“, за да посрещнат новите приоритети. Германия, Франция и Испания са готови да дават повече.

На противоположния полюс са страни като Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия, които са нетни вносители – дават повече, отколкото получават. „Не искаме тежестта от постоянното увеличаване на разходите“, заяви австрийският канцлер Себастиян Курц. Сегашният седемгодишен бюджет на ЕС от близо един трилион евро изтича през 2020 г., а лидерите трябва да преговарят за нов многогодишен план за разходите, който да започне през 2021 г. Великобритания се е съгласила да изпълни ангажиментите си по настоящия план, въпреки че ще напусне ЕС през март 2019 година.

Европейската комисия призова разходите да се увеличат до 1,1%-1,2% от БВП на страните-членки в сравнение с 1 процент на настоящия бюджет Брюксел предложи съкращения на земеделските фондове, които със сигурност ще разгневи фермерите от големите производители като Франция, както и по-бедните региони, и на това ще се противопоставят страните от Източна Европа. Ако не се намалят средствата по кохезионната и аграрната политика, то парите по всички останали политики трябва да бъдат орязани с 45 на сто. Това заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер след приключването на неформалната среща на европейските лидери в Брюксел.

По повод чувствителните за някои страни, в т.ч. и България, политики като кохезия и селско стопанство, той заяви: Много лидери подчертаха продължаващата значимост на кохезионната и общата селскостопанска политика, инвестициите в проучванията и иновациите и паневропейската инфраструктура. Ясно е, че приоритетите са свързани с размера на бюджета и в този контекст ние трябва да се справим с дупката в доходите, която се очертава след Брекзит. Някои страни-членки изразиха желание да увеличат вноските си, каза от своя страна председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. / segabg.com